Аарон Флетчър - Майка Австралия

Гарити беше взел остатъците от овнешкото и питката в джоба си, когато тръгнаха от колибата и те си ги разделиха. Тя яде с много по-голям апетит, отколкото предишната вечер и сутринта и дори изяде цялото си парче от питката. След като се нахраниха, Гарити ожадня. Предположи, че тя също е жадна. Той й направи знак да си събере нещата и излезе от сянката. Извика кучетата и им помаха да скупчат стадото. Кучетата бяха свикнали с рутината на ежедневната си работа по превеждане на овцете през гората до малкото поточе, което течеше през долината, и започнаха да събират стадото и да го обръщат към гората. Гарити се огледа през рамо за жената. Тя стоеше зад него със съда на главата си и сопата и дългата трева в ръце. Той й се усмихна, обърна се към овцете, като викаше и махаше с ръка на кучетата да ги вкарват в гората.

Овцете се стекоха между дърветата. Кучетата тичаха около стадото и държаха животните събрани накуп. Гарити вървеше след стадото и внимаваше някоя овца да не се отдалечи от групата и да щукне между дърветата. Животните усетиха мириса на водата и се спуснаха напред, като блееха възбудено. Те се изляха през една малка просека между дърветата и се втурнаха към поточето. Разплискаха водата и се пръснаха из потока. Започнаха да пият и движението им рязко замря. Кучетата се суетяха около стадото и след като върнаха в него няколко изостанали овце, легнаха в края на студената вода и залочиха и те. Гарити отново се огледа за жената. Тя все още го следваше отблизо. Той я отведе на няколко ярда нагоре по течението до плитък вир, посочи й водата, коленичи на брега, гребна с шепи и пи. Тя последва молбата му, след това извади нещата от продълговатия си съд и загреба вода с него. Гледаше със съжаление как водата изтича от цепнатината в дъното. Най-после той разбра предназначението на съда.

Седнаха на сянка и тя продължи да кърпи торбата си, докато овцете пасяха. Около час преди залез-слънце той ги подкара нагоре по склона към колибата. Когато се прибраха там, атмосферата беше много по-различна от предишната вечер. Той се засуети около приготвянето на храната. Тя остави нещата си настрана и запали огън, след това тръгна след него. Наблюдаваше го внимателно как реже парче месо от трупа на овцата зад колибата, как замесва питката и слага вода за чай. Изражението й беше решително и съсредоточено, като че ли държеше да знае какво да прави.

Слънцето се скри и тъмнината се спусна бързо. Те чакаха вечерята седнали до огъня. Тя беше поправила торбата си и сега държеше съда в скута си и се опитваше да запуши цепнатината в дъното му с тресчици кора, които беше събрала в гората. Той я наблюдаваше и леко се усмихваше, слушайки я да цъка с език и да си мърмори нещо над тресчиците и счупения съд. Трептящата светлина играеше по чертите на лицето й, а меката й кожа светеше с матов блясък. Огънят започна да догаря и той добави още дърва. Около месото отново се извисиха пламъци, които изцеждаха от него тежки капки мазнина. Жената вдигна глава и се загледа в тъмнината над огъня, като обърна главата си на една страна и се заслуша. През деня той беше забелязал, че тя често вдига носа си срещу бриза, по начина, по който животните душат нещо, и често като че ли се заслушваше и заглеждаше в неща, които убягваха на неговите възприятия и сега й се усмихна, когато тя го погледна. Тя се усмихна неопределено. Усмивката й избледня, когато погледна отново в тъмнината. От другата страна на огъня едно от кучетата вдигна глава и се загледа в мрака с наострени уши. Тя отново погледна Гарити и посочи кошарата с брадичката си.

— Динго муренай нахуанди.

В същия момент овцете неспокойно се раздвижиха в кошарата, а една-две от тях изблеяха уплашено. Звукът подчерта значението на единствената дума, която той разбра от спокойната й забележка. Гарити скочи на крака и грабна мускета си. После прескочи през огъня в средата на кучетата, като ги риташе и крещеше.

— Мръсни помияри! Лежите си на дебелите задници, докато динго избиват овцете ми, а!? Ставайте веднага!

Кучетата простенаха от болка и обезпокоени се изправиха на крака и се спуснаха в мрака към кошарата, а Гарити изтрополи след тях. Въпреки че луната и звездите светеха ярко, очите му бяха заслепени от огъня и той различаваше само смътни и безформени силуети: тъмните очертания на кошарата и овцете, щуращи се из нея, едно близко дърво и сенките на кучетата, които бяха наоколо. Внезапно от другата страна на кошарата се чу яростното ръмжене на едно от кучетата, а след него и звуци от борба. Той вдигна мускета си и затича, за да заобиколи кошарата, а две от кучетата се стрелнаха край него. Те се включиха в боя и шумът се усили. Ожесточено ръмжене, тракане на зъби и вой на болка придружаваха тъмното, вихрещо се кълбо от кучетата и още едно животно, което се изтърколи по склона покрай ъгъла на кошарата. Динго се изкопчи и се спусна да бяга, а кучетата го последваха ожесточено. Гарити спусна петлето на мускета, изсвири на кучетата да се връщат и едва не се блъсна в жената, когато се затича обратно към огъня. Тя бързо отстъпи встрани, а той мушна мускета под мишница, прегърна я и й се усмихна, докато вървяха към огъня.