Аарон Флетчър - Майка Австралия

След мъжа вървеше ниска, слаба жена горе-долу на неговата възраст, след нея по-млада жена и момче — цяло семейство. Докато се приближаваха, очите на Гарити се преместиха върху по-младата жена и останаха приковани в нея. Тя беше по-висока от жената, която явно й беше майка, и имаше дълги, стройни крайници и високи, твърди гърди. Около талията й имаше колан и отпред висеше парче от някаква груба материя, което покриваше слабините й. Но мизерната одежда не беше в състояние да скрие нищо от прелестите на младата жена. Беше красива. Тънката й талия плавно се преливаше в стройни крака. Бедрата и ръцете й бяха тънки, но добре оформени. Тя се движеше с естествена, котешка грация и в чертите на брадичката и устата й, както в начина, по който държеше главата си, се отразяваха гордост и увереност в собствената й красота. Дивашката й голота, нащърбената линия отстрани на главата й, където твърдата й коса е била отрязана, и другите неща у нея, които биха могли да я загрозят, някак си не успяваха да намалят красотата й. Чертите на лицето й бяха дребни, почти деликатни. Високи, широки скули, големи очи и пълни, плътни устни. Около нея витаеше атмосферата на далечната пустош, нещо свободно, нещо неукротимо и диво. Беше женствена до съвършенство и много привлекателна. Пунтару и мъжът след него се задъхваха от бързия ход, а слабата жена и момчето явно изнемогваха, но тя дишаше леко и спокойно. Малките й, твърди гърди се движеха с отмерени, дълбоки вдишвания. Тя опря края на дългата, тежка сопа, която носеше в земята и застана в непринудена, гъвкава стойка, която оставяше впечатлението, че всеки момент жената ще се плъзне отново в движение. Очите й срещнаха неговите. Тя се намръщи и погледна встрани. Прозя се отегчено. Показаха се върховете на равни, бисерно бели зъби.

Когато спряха пред Гарити, Пунтару отново заговори, като ги сочеше и изброяваше имената им, а след това попита Гарити какво мисли за младата жена. Гарити неохотно откъсна очи от нея, мълчаливо кимна и отиде до торбата си. Изведнъж се запита дали съдържанието й ще е достатъчно. Имаше две брадви, два ножа и метал, достатъчен за върховете на шест копия — количество, което беше предложил Пунтару, но което сега му се стори нищо. Мъжете го последваха и Пунтару възкликна със задоволство, когато Гарити опразни торбата си. Докато ровеха из нещата, Пунтару говореше на другия мъж, който сумтеше някакви кратки забележки и Гарити се обезпокои още повече дали нещата ще стигнат. Двамата продължиха да си говорят. Явно се готвеха да тръгват. Гарити беше очаквал, че ще останат, за да си починат или може би да хапнат, но мъжът очевидно беше притеснен и бързаше да си тръгне, а Пунтару явно искаше да го придружи. Другият мъж си тръгна, спря и изсумтя нещо на младата жена, след това се отдалечи. Пунтару възторжено благодари на Гарити и също си тръгна, като се усмихваше широко. По-старата жена измърмори нещо на младата и докосна ръката й, след това се обърна.

Всичко беше станало със зашеметяваща бързина. Бяха се появили само преди секунди, подтичвайки бързо по стръмния склон на хълма и сега се отдалечаваха със същата скорост. Пунтару бързаше да настигне мъжа. Младата жена беше останала сама. Те изчезнаха. Младата жена държеше дългата, тежка, загладена сопа и стоеше леко облегната на нея. Лицето й беше обърнато в посоката, в която те си бяха отишли. Беше обърната в профил към него и стоеше с изправен гръб и рамене, а слънцето проблясваше по тъмната й, златиста кожа. Извивките на стройното й тяло бяха като изваяни от велик скулптор.

Изведнъж започна да плаче. Гарити се смръщи обезпокоен. Не му беше минавало през ума дори да се замисли за това, какво тя смята за оставането си с него. От първата й реакция личеше, че страда. Той се приближи и я заговори. Протегна ръка към рамото й, за да я успокои. Тя изпищя и отскочи от него. Движенията й бяха резки, с ослепителната скорост на нападаща змия. Слисан, той притеснено отпусна ръката си и я погледна. Тежката сопа изглеждаше опасна. Възможно бе да си е помислила, че смята да я повали на земята и да се нахвърли върху нея. Тя също го погледна. Хълцаше и лицето й трепереше, а по бузите й се стичаха сълзи. Той размисли за момент, като се опитваше да се сети какво би могъл да направи, след това остави мускета си на земята и коленичи. Направи й знак да седне. Тя коленичи, отпусна се на петите си и облегна дългата сопа на рамото си. Продължаваше да хленчи.

Липсата за начин за общуване беше проблем. Нямаше как да спечели доверието й с думи. Помисли да я поразвлече с някое от кучетата и извика едно от тях. То се отдели от стадото и се втурна нагоре по хълма. Когато кучето се приближи, нейното държане и държането на кучето бяха почти същите както при среща на диви зверове. И тя, и кучето бяха нащрек. Животното помръдна нос, а нейните ноздри се разшириха. Кучето се уплаши от нея. Беше смело куче. Беше се опитвало да ухапе Уилямсън и другите мъже, които идваха с провизии и не се страхуваше от Пунтару. Но куражът му се стопи, още щом я погледна. Гарити потупа главата на кучето и я окуражи да го погали, но тя не прояви никакъв интерес. Той отпрати кучето обратно при стадото.