Аарон Флетчър - Майка Австралия

Мъжът проговори с нисък и мек глас. Тонът му можеше да се тълкува като успокоителен и утешаващ. Тя го погледна и бързо отмести погледа си. Той се изправи, погледна надолу към животните, извика, направи знак с ръка и отново коленичи. Едно от животните, които приличаха на динго, се втурна нагоре по хълма. Когато ги приближи, то затича по-бавно, наведе уши и като поглеждаше мъжа подкупващо, размаха опашка. След това погледна към нея с инстинктивната враждебност на хищник, който среща друго опасно и хищно животно. Животното се приближи още. Носът му помръдваше, докато я душеше. Ноздрите й се разшириха и тя помириса животното, като определи собствената му миризма сред миризмата на другите животни от неговия вид. Очите на животното се преместиха върху пръта й и след това срещнаха нейните очи. В погледа му имаше разбиране. Тя беше по-голяма и по-силна, също толкова бърза, а може би и по-бърза от него, а прътът в ръцете й беше символ, който означаваше строшен череп и мигновена смърт. На толкова близко разстояние до нея, животното продължаваше да живее единствено благодарение на нейната снизходителност.

Съществото седна до мъжа. Дишаше тежко и езика му беше провиснал навън. Мъжът го поглади по главата. Той отново й проговори и й направи някакъв знак. Май я подканяше да докосне главата на животното. Това изглеждаше безсмислено и безполезно. Очите на животното срещнаха нейните и се плъзнаха встрани. Държанието му изразяваше съгласие с нея. Тя отмести поглед. Мъжът проговори на животното и махна с ръка. То се затича обратно надолу по склона.

Освен безпрекословната заповед, която я възпираше от бягство, тя нямаше и къде да избяга. Между нея и територията, която познаваше като своя, лежаха дълги мили изпълнена с опасности земя, която тя никога не би могла да прекоси сама. Беше изолирана и далече от своя народ — положение, което се доближаваше много до нейната представа за смъртта, но по-лошо и от смъртта беше това, че тя продължаваше да изживява и да страда от пълната безнадеждност на положението, в което се намираше. Утехата, че е сред близки и облекчението от мисълта, че е предпазена от опасност, си бяха отишли.

Щеше да й бъде по-лесно да възприеме различията във възприятията си и вида на територията, ако беше заобиколена от своето семейство, още повече, че наоколо гъмжеше от храна. Късата трева даваше обилно семе, което можеше да се събира и стрива и от него да се приготвят питки, имаше безброй растения, корени, които можеха да се ядат. Навсякъде тя виждаше следи от дивеч, а земята беше буквално жива от червеи и насекоми. Мъката й беше толкова голяма, че не се сещаше за глада си и с безразличие наблюдаваше в тревата движения, върху които алчно и ликуващо би се нахвърлила при други обстоятелства. Цялата голяма група от животните кука се движеше бавно и в една посока по склона. Животните пристъпваха инч по инч и ядяха тревата, а другите животни, които приличаха на динго, седяха на земята около тях и от време на време се придвижваха по малко, за да са близо до кука . На няколко пъти мъжът издаваше звуци, в които сякаш нямаше гласни — като че ли искаше да им каже нещо. Сълзите й спряха.

Един скакалец прехвръкна и кацна почти до крака й. Инстинктивно тя протегна ръка и го улови. В тяхната ловна територия скакалците бяха деликатес и се намираха в повече само през изключително дъждовни периоди, но макар и разсеяна, тя беше забелязала, че по склона има много от тях. Този беше голям и тлъст и тя по навик го предложи на мъжа. Скакалецът риташе и се въртеше в пръстите на протегнатата й ръка. Мъжът се усмихна, поклати главата си нагоре-надолу и промърмори нещо. Звукът и движението на главата му не означаваха нищо за нея, но изглежда не го искаше. Тя извърна поглед и пъхна скакалеца в устата си. Насекомото се блъскаше и риташе неистово и тя натъпка краката му в устата си с пръсти, след това затвори устните си и разтроши тялото му със зъби. Мъжът издаде някакъв звук и тя отново го погледна, дъвчейки. Той гледаше настрани. Тя изплю крилете и другите големи несмилаеми късчета, преглътна, опипа устата си с върха на езика си и изплю късчетата от разтрошените крачка и други парченца. Мъжът се изправи, извика и размаха ръце и животните, които приличаха на динго, започнаха да се движат целенасочено и да събират кука , като ги завръщаха нагоре по хълма. Той я погледна и махна натам. Тя се изправи и тръгна след него.

В ярката слънчева светлина на късния следобед гледката от върха на хълма разкриваше околните ниски хълмове, открити поля, линии на потоци и групи гъсто израсли дървета. Отдалечен на няколко мили, над всичко се издигаше назъбения, неправилен силует на високия хълм. За подслон мъжът беше направил уилтджа , но някои от парчетата кора бяха поставени неправилно и щяха да събират дъждовната вода и да я пропускат вътре. Освен това, вместо на някое заслонено място под стръмния склон на хълма, тя беше разположена на открито, където беше много по-уязвима от стихиите. Наоколо бяха пръснати безчет неща, чиято цел тя не разбираше. Близо до кръга от камъни около огнището беше натрупана голяма купчина дърва, а в групичката дървета от другата страна на уилтджа висеше скоро убито животно. То беше покрито с нещо подобно на покривките, които носеше мъжа, и Майра веднага свърза миризмата на месото с миризмата на животните кука .