Аарон Флетчър - Майка Австралия

Една мисъл нахлу в съзнанието й и го скова със студа си. Едно добро копие с обикновен връх беше ценно, ценни бяха и добрата брадва и хубавия нож, направени от обикновен камък. Оръжията, направени от камъка на белия човек сигурно бяха изключително скъпи, а баща й притежаваше само едно нещо, достатъчно ценно, за да ги размени с тях. Нея. Тя погледна майка си ужасена и трепереща от страх. Лицето на майка й беше извърнато настрани. Пунтару и белия мъж размениха още няколко думи, след това Пунтару се обърна към баща й и го попита дали е доволен от размяната. Баща й направи утвърдителен жест с ръка. Те започнаха да се отдалечават от белия мъж с новите оръжия в ръце. Докато минаваше покрай нея, баща й я погледна.

— Ти си жена на този мъж. Остани тук и му бъди покорна.

Майра се вцепени, устата й пресъхна, а коленете й се разтрепериха. Тя погледна баща си и в паниката си неистово се опитваше да измисли нещо, което да го разубеди. Сред въртопа на несвързани мисли в съзнанието й изплува и се проясни една-единствена ясна мисъл. Беше оставила своето уири и торбата си на хълма. Освен пръта, те й бяха единствената собственост и бяха много ценни за нея, а за жена да бъде дадена без обикновените женски принадлежности в ръцете й, беше позор. Баща й я отмина. Майка й понечи да се обърне, за да го последва.

— Моето уири… Торбата ми…

Майка й се обърна към нея и я погледна.

— Получи заповед. Подчинявай се!

Понечи да й обърне гръб, след това се поколеба. Погледна Майра и протегна ръка. Докосна я неловко с пръстите си — бегла ласка за обич и знак за сбогом. След това отпусна ръка, обърна се и изтича след съпруга си. Брат й тръгна подире й. Пунтару мина покрай нея, без да я погледне. Разглеждаше с доволно изражение нещата, които носеше. Той се затича бързо, настигна майка й и брат й, подмина ги и продължи заедно с баща й. Достигнаха билото на хълма и изчезнаха. Никой от тях не погледна назад.

Бяха я дали за жена на бял мъж. Бе се страхувала от това, че ще бъде дадена на мъж, че ще трябва да напусне познатата и близка ловна територия, майка си, брат си и баща си. А се беше случило нещо много по-лошо. Беше дадена на непознато и чуждо същество, чиято миризма дразнеше ноздрите й. Беше заобиколена от безобразни животни, които излъчваха силна смрад и вдигаха постоянна врява, и за нея беше почти невъзможно да чуе друг звук или да долови друга миризма. И беше дадена като някой, който няма дори и семейство — с празни ръце. Дори без уирито, което беше изработила сама и то така, че да не се пропилява и капка, и което беше украсявала с любов. Или торбата й, с нещата за палене на огън и с племенния й талисман, който я определяше като Кнурайр от племето Арунта. Беше дадена като животно, без племе и без име, на някой, когото наричаха с името на дяволите. Беше сама. Облегна се на пръта си, захлупи очите си и избухна в плач.

Стъпките на белия мъж се приближиха към нея и почти разклатиха земята под краката й. Тя го погледна през сълзи. Дебелият му глас избоботи и той посегна към рамото й. Тя изпищя уплашено и отскочи встрани. Ръцете й потрепериха върху пръта й, когато импулсът да го удари се сблъска с условията на новия й живот. Заповедта на баща й беше поставила белия мъж в неговото собствено досегашно положение, и на нея й беше забранено да го напада. Беше й забранен дори жест, който би могъл да се изтълкува като заплаха за нападение. Бягството от него граничеше със съпротива, която също й беше забранена, и тя заби краката си в земята. Принуди се да стои неподвижно и да го погледне. Зъбите й тракаха от страх. Полазваха я тръпки. Той стоеше и я зяпаше. Очите му я измерваха от горе до долу.

Майра почувства, че инстинктът в нея се раздвижва в отговор на погледа му, който я накара да промени позата си. Понечи да премести тежестта си на единия крак и да извие бедрата си настрани, за да изглежда по-привлекателна и желана, но в съзнанието й той дори не беше мъж, а нещо безполово и най-вече чуждо. Объркването, страха и отчаянието закипяха в нея. Тя стоеше стъпила здраво на земята, отвръщайки на погледа му. Хлипаше ужасена и нещастна, а сълзите се стичаха по бузите й.

Той се обърна с лице към животните, които пасяха в долината в подножието на склона. Коленичи, облегна оръжието на рамото си и й посочи земята в краката й. Явно и даваше заповед да седне. Тя коленичи и приседна на пети. Краят на пръта беше между ходилата й. Тя го облегна на рамото си и по навик се сви, за да не бие на очи в откритата, незащитена местност. Мислеше си за допълнителния проблем, който беше достигнал до съзнанието й. Липсата на начин за общуване помежду им беше сериозно затруднение. Можеше да поиска от нея да следи за опасност, а тя нямаше как да разбере. Ако ги нападнеха и той искаше от нея да му помогне, вместо да бяга, нямаше как да й каже. Животните явно му принадлежаха и той вероятно очакваше от нея да му помогне в опазването им. Тя отпусна ръка върху коляното си и положи брадичката си върху нея. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.