Аарон Флетчър - Майка Австралия

Запаленият на върха на хълма голям огън беше прахоснически и глупав и обявяваше присъствието им надалече, но явно той беше уверен в силата на оръжието си и смяташе, че то ще се справи с всяка опасност, която огънят би могъл да привлече. Надяваше се, че оръжието му ще реагира на опасността по-ефикасно, отколкото притъпените сетива на животните, които приличаха на динго я откриваха. Звуците от кучетата динго заглъхнаха по склона. Бяха твърде предпазливи, за да се доближат повече до животните кука . Мъжът изпи миризливата течност, която й беше предложил, и пак смукна пушек от пръчката в устата си, след това се изправи и посочи уилтджа . Тя стана и го последва в нея.

По-голямата част от вътрешността беше заета от дебела подложка от покривки, подобни на тези, които носеше мъжа. Миришеха отвратително. Той махна част от своите покривала и легна на подложката, а тя легна до него в очакване да я обладае. Майка й й беше описвала процеса с безброй детайли, като й сочеше онази част от тялото й, която вземаше участие в него и й обясняваше какво точно ще се случи. По-голямата част от времето и енергията на майка й по време на сборовете на племето и в другите случаи, когато около нея имаше мъже, се посвещаваха на това да се увери, че никой мъж няма да има възможността да предприеме тази дейност, преди тя да бъде дадена за жена на някого. Майка й й беше обяснила също, че за мъжете това е продължителна, от съдбоносна важност нужда и че това именно е нуждата, която изпълва мъжа с желание да осигури на една жена закрила и препитание.

Но дори и това не се осъществи. Тя чакаше, останала без дъх и отново трепереше от страх. След известно време той започна да диша тежко в съня си. Майра захлупи лицето си в шепи и се обърна настрани, ридаейки тихо.

През следващия ден тя се откъсна още повече от познатите неща в досегашния си живот и объркването й от това, какво се очаква от нея, се увеличи. Преди Майра беше изпитвала непрекъсната загриженост за това къде стои и какво прави, но не изглеждаше то да интересува белия мъж. А и нямаше какво да прави. Освен големия запас месо и другите неща в торбите в уилтджа , храна имаше навсякъде около тях и беше излишно да събира още. Накъдето и да погледнеше, имаше вода в изобилие и нямаше нужда тя да копае или да я складира за в бъдеще. Той се грижеше за огъня и готвеше храната. Майра се почувства напълно излишна.

Тя тръбна след него по склона, когато той изведе животните да пасат и да пият и седна, когато той седна. Все още дълбоко се тревожеше от това, че е без нещата си и след като бяха поседели за известно време, тя се изправи и прекоси хълма, слезе в следващата долина и се изкачи сред гъстите дървета, където беше оставила уирито и торбата си.

Уирито беше на около две крачки от мястото, където го беше оставила. То беше обърнато и с разцепено дъно. Някакво животно, което се храни с мърша, беше прегризало торбата и нещата й лежаха разхвърляни наоколо. Племенният й талисман беше изгризан, перата разнищени, а сухожилията от опосум, които придържаха частите на талисмана й една към друга, разкъсани. Тя хлипаше горчиво, докато събираше нещата си: скъсаната торба, такъмите за палене на огън, красивите камъчета, които си беше намерила и събирала, опустошените останки от талисмана й. Сложи ги в счупеното уири и бавно се спусна надолу по хълма.

Когато напусна заслона на дърветата и тръгна по нагорнището на склона, тя видя през сълзи очертанията на едрата фигура на мъжа. Беше дошъл да я търси. Тежко изтича към нея. В гласа му се долавяше загриженост. Тя му показваше нещата си като хлипаше на пресекулки и се опитваше да обясни. Но той не разбираше.

Беше изминала доста повече от месец, откакто Пунтару си беше тръгнал. Гарити беше започнал да мисли, че той или не е успял с търсенето, забравил го е и е отишъл за нещо друго, или че е претърпял някаква злополука. Но явно времето имаше малко значение за Пунтару и сега той се държеше така, сякаш си е тръгнал вчера. Бръщолевеше нещо за прекрасните черти и качества на жената, която е намерил. Гарити го слушаше недоверчиво и неохотата му за цялата тази работа се възобнови напълно. Все пак той се съгласи да огледа жената и Пунтару отиде да я доведе заедно със семейството й. Гарити се отправи към върха на хълма да вземе торбата с брадвите, ножовете и късчетата метал от колибата си.

От пръв поглед той разбра, че това са аборигени, каквито никога не беше виждал. Външно те повече или по-малко приличаха на Пунтару и останалите аборигени, които беше виждал досега, но приликата спираше дотук. Пунтару и останалите живееха в или поне бяха привикнали към покрайнините на цивилизацията, но мъжът, който вървеше след Пунтару не беше привикнал към нищо друго, освен към шубраците. Чертите бяла боя по челото, носа му и надолу по гърдите и ръцете му допълваха общото впечатление. Но външният вид беше само малка част от него. Изражението на очите му, начинът, по който се движеше и се оглеждаше наоколо, му придаваха вида на свирепо и опасно животно. Приличаше на Пунтару точно толкова, колкото Пунтару приличаше на бял. Причината за дългото отсъствие на Пунтару намери своето задоволително обяснение. Очевидно в търсенето си той беше отишъл далече навътре в континента.