Аарон Флетчър - Майка Австралия

В подножието на хълма, недалеч от уилтджа имаше широко, оградено от колове място, което вонеше на кука и беше замърсено с техни изпражнения. Животните, които приличаха на динго, подкарваха кука нагоре по склона, а мъжът изтегли някои от коловете и застана отстрани в очакване. Кука се зададоха, като подтичваха и издаваха блеещите си звуци и когато наближиха заграденото място, мъжът разтвори широко ръце и тръгна срещу тях. Животните се изляха в заграждението. Няколко от тях се поколебаха и се обърнаха настрани и животните, които приличаха на динго, се спуснаха, за да ги върнат обратно в стадото. Когато кука изпълниха заграденото място, над него се вдигна облак задушлив прах, а шумът им беше оглушителен. След като и последното от животните притича вътре, мъжът постави коловете на местата им, след това се обърна и тръгна срещу нея и уилтджа .

Тя се почувства неловко и не на мястото си. Не беше сигурна къде да застане и какво да прави. Имаше един голям съд с вода и мъжът напълни един по-малък съд и й го предложи. Единственото, с което можеше да свърже жеста му, бяха редките случаи, когато баща й й беше нареждал да пие много, защото знаеше, че през следващите дни водата ще е оскъдна. Но почти навсякъде около тях имаше вода в изобилие, а и сутринта вече беше пила. Тя изпи една глътка и това изглежда го задоволи. Той запали огъня и й направи знак да седне. Тя седна и погледна към животните, които приличаха на динго и които внимателно я наблюдаваха откъм другата страна на огъня. Мъжът отиде зад уилтджа , върна се с голямо парче месо и го сложи на една пръчка над огъня. Той се разшета наоколо. Сложи един съд с вода над огъня и голям плосък съд с нещо друго върху него, след това седна близо до нея.

За краткото време, което беше прекарала с него, тя вече беше видяла достатъчно, за да разказва с часове смайващи истории на някое от събиранията на нейното племе. Всичко беше различно и странно. Явно той се беше сдобил с достатъчно от животните кука , за да го хранят до края на живота му и се беше установил на хълма, за да живее в лукс и охолство, като убива и яде кука и използва животните, които приличаха на динго да му помагат да ги опазва и контролира. Съдовете, които беше сложил на огъня, не изгаряха. Изглеждаха като камъка, от който бяха направени оръжията му, но бяха много по-тънки и оформени по удобен за хващане начин. Пламъците облизваха пръчката, която той беше използвал, за да закрепи месото над огъня и Майра очакваше да изгори, но и тя беше някаква пръчка, която не изгаряше. Той направи нещо с оръжието си, остави го настрана и демонстрира магическите си способности, вдишвайки огън и издишвайки дим с нездрава миризма от една пръчка в устата му.

Изглежда целта му не беше да изпече месото, а по-скоро да го изгори. Слънцето се скри, а то си висеше на пръчката над огъня, пушеше, мазнината капеше в огъня и съскаше, а пламъците го лижеха. Стъмни се. Огънят проблясваше в очите на животните, приличащи на динго, които лежаха и я гледаха. Слухът им беше много слаб. Две кучета динго притичаха в подножието на хълма, за да проучат възможността за безопасен достъп до затворените в ограждението животни. Но само едно от животните, които приличаха на динго, изглежда заподозря присъствието им, а и то не беше съвсем сигурно, само от време на време наостряше уши и поглеждаше в тъмнината в посоката, където бяха динго. Мъжът напълни един малък съд от съда над огъня и го протегна към нея. Не изглеждаше да й заповяда да изпие съдържанието му, което миришеше противно. Тя направи отрицателен жест с ръка. По всяка вероятност жеста й му беше непознат, защото той продължаваше да държи съда в протегнатата си ръка, като се усмихваше и й говореше нещо. Тя отново проучи изражението му, за да види дали не й нарежда; реши, че то не изразява заповед и направи подчертан отрицателен жест с ръката си. Той погледна ръката й и тя се усъмни дали е разбрал, но мъжът остави съда настрана, свали другия съд от огъня и вдигна горната му половина.

Той искаше от нея да яде първа или поне с него — нещо непознато за нея, което породи мимолетното подозрение, че намерението му е да я използва, за да увери себе си, че храната не е отровна и може да се яде. Съдържанието на големия съд се оказа бингуи — вид голяма гъба, но не миришеше като нея. Гъбата нямаше стипчивия вкус и миризма, които издаваха отровните съставки, и тя изяде едно парче от нея, въпреки че беше лепкава и неприятно безвкусна. Месото беше изключително мазно и хранително, а продължителното печене го беше направило меко и кашесто. Гаденето я предупреди, че може да повърне, ако не яде умерено и не сдъвква месото добре, но явно мъжът не предвиждаше да изядат цялото парче. Той отряза изгорялото парче и го хвърли на животните, които приличаха на динго, след това сложи по-голямата част от него в съда с остатъците от гъбата и го остави настрани.