Аарон Флетчър - Майка Австралия

Майра стъпи в гумилата , която майка й държеше. След това майка й я вдигна нагоре по бедрата й, като я нагласяваше на мястото й и придръпваше висящото отпред парче. После погледна косата на Майра и я пооправи. Изражението й наподобяваше нещо от рода на мрачно одобрение и внезапно Майра изпита тревога от чувството, че с нея се случва нещо важно, а тя не знае какво. Баща й изглеждаше нервен, напрегнат и разтревожен. Майра чуваше отдалечаващия се глас на Пунтару, който викаше силно от подножието на хълма. Шумът, който животните кука вдигаха, беше толкова силен, че заглушаваше останалите звуци и й беше трудно да чуе Пунтару ясно, но й се стори, че той крещи някакви неразбираеми безсмислици.

Майка й коленичи и приседна на петите си. Погледът й беше отправен някъде в далечината и избягваше очите на Майра, която седна до нея. Брат й седна под едно дърво и уморено се облегна на ствола му. Умората му превъзмогваше неговото любопитство. Баща й крачеше напред-назад и гледаше към дърветата, между които беше изчезнал Пунтару. Чу се далечен звук, подобен на този, който издават динго, после секна. Дългите минути се точеха бавно. Майка й седеше неподвижна, а баща й продължаваше да крачи нагоре-надолу. Майра нервно се прозя. Чу забързани стъпки, които се изкачваха по хълма и между дърветата се появи Пунтару, който тичаше към тях. Тя застана готова да реагира на заповед за бягство, след това видя доволното, възбудено изражение на лицето на Пунтару. Баща й изтича срещу него и го посрещна. Пунтару спря и останал без дъх пухтеше и жестикулираше с ръце, докато говореше. Те размениха няколко думи и баща й се обърна и им направи знак да ги последват. Майра и майка й започнаха да събират нещата си. Той им махна още веднъж и им викна нетърпеливо. Те взеха прътовете си, оставиха другите неща и изтичаха надолу по хълма сред мъжете, а братът на Майра изпъшка и се изправи на крака, за да ги последва.

Налице бяха всички признаци, че се намират в изключително опасно положение. Баща й беше напрегнат и нервен, а навсякъде около тях имаше непознати миризми и шумове. Пунтару сякаш беше по-малко загрижен, но начинът, по който се държеше, говореше най-малко за предпазливост. Близо до подножието на хълма, през почти непреодолимата миризма на кука , Майра долови някаква друга миризма на друго непознато животно. Приличаше на миризмата на динго и тя автоматично я свърза със звука, издаван от динго. След това долови още една груба миризма. Бял човек. Тя се поколеба и брат й едва не се блъсна в нея. Майка й я изгледа през рамо и предупредително се смръщи. Майра направи две бързи крачки, за да влезе в общия ритъм.

В подножието на хълма те напуснаха прикритието на дърветата и излязоха на широко, открито поле, покрито с ниска трева. Полето продължаваше в полегато нагорнище и вместо да се промъкнат по края му, под прикритието на дърветата, те тръгнаха направо през него нагоре по склона. Миризмата и звуците на животните станаха дори по-силни и отчетливи и когато превалиха билото на хълма и се спуснаха от другата му страна, тя ги видя. Бяха разпръснати из долината пред тях. Броят им беше зашеметяващ. Имаше и четири от другите животни. Те бяха подобни на динго, но по-големи, с по-дълга козина и различни на цвят и обикаляха около животните кука . Започнаха да издават лаещите си викове, а след това отново се успокоиха в отговор на дълбок, мощен глас, който прозвуча нагоре по склона. Тя погледна натам.

Мъжът беше огромен. Дори от разстояние, лицето му над мустаците и брадата беше по-скоро червено, отколкото бяло, а покривалата, които го обвиваха, го правеха да изглежда дори по-голям. Пунтару размаха ръце и завика, като ги водеше нагоре по склона срещу него. Той викаше с неразбираеми думи, които мъжът явно разбираше, защото му отговори с дълбок, звучен глас. Белият мъж държеше нещо, което изглежда беше късо, дебело и безформено копие. Когато го приближиха, тя разбра, че това сигурно е едно от ония магически оръжия, за които беше чувала. Сърцето й биеше тежко и тя потрепери от страх. Зачуди се какво ли беше прихванало баща й, за да ги въвлече в толкова голяма опасност. Те спряха и Пунтару продължи да разговаря с белия мъж. Майра опря пръта си о земята и се облегна на него. Очите на белия мъж сякаш дълбаеха в нейните и тя отвърна поглед.

Белият мъж се обърна и се отдалечи няколко ярда. Пунтару и баща й го последваха. Майка й й направи знак и те също ги последваха. На земята имаше голяма торба, направена от някаква тъкан, подобна на покривките на белия мъж. Той коленичи до торбата и започна да вади някакви неща от нея. В началото те нямаха смисъл за Майра, след това тя разпозна формата на едното от тях. Беше брадва, направена от камъка на белия човек, същата като онази, която Пунтару носеше в колана си. Разпозна и нож с острие от същия камък. След това още една брадва, и нож, и парчета от камъка. За момент предназначението на парчетата от камъка остана за нея загадка, след това значението им се изясни. Те можеха да бъдат превърнати в остриета на копия като острието, което имаше Пунтару. Целта на дългото им пътуване стана очевидна — да вземат оръжия, направени от белия човек. Пунтару ровеше из нещата и издаваше звуци на задоволство. Бащата на Майра коленичи и ги погледна. Двамата започнаха да ги поделят помежду си. Белият мъж се изправи и отстъпи крачка назад, като гледаше Майра и тя отвърна лице.