Аарон Флетчър - Майка Австралия

Когато се свечери, Майра беше уморена и гладна, но можеше да продължи и нататък, а това изглеждаше непосилно за Пунтару и баща й. Майка й и брат й се строполиха изтощени на земята. Болките в краката ги караха да стенат. Майра изяде своя дял от кенгуруто и пи вода, след това се сви и заспа. Събуди се посред бял ден. Всички останали още спяха. Тя се прозя и се сви отново, после седна и събуди майка си. Баща й и Пунтару се размърдаха. Мъжете започнаха да разпределят месото на кенгуруто на малки дажби и тя отново почувства глада. Дълбок, ненаситен и глождещ, той превръщаше миризмата на месото, което беше останало, в изтезание за нея. Майка й и брат й попривикнаха към силното темпо, с което продължиха да се движат. Бяха се отдалечили от ловната си територия много повече от когато и да е било преди и света около тях сякаш беше друг. Температурата беше почти умерена, а растителността се беше променила от жилави храсталаци и висока трева до групи от големи дървета, ниска крехка трева и храсти пардо, канджи и дукара — трънливите храсти с дълги шушулки, пълни със семена, които ставаха за ядене. Когато бяха достатъчно близко, за да ги улови, без да нарушава стъпката си, Майра ги откъсваше, както си тичаше, разчупваше ги и ядеше ядките. Баща й я забеляза и я накара да спре. Обясни й, че разчупените шушулки оставят зад тях ясна следа. За първи път, откакто Майра се помнеше, баща й я поправи с хладно безразличие, вместо с обичайното си гневно ръмжене.

Водата им свърши, но мирисът на открити водни пространства се носеше от всички посоки. Изглежда Пунтару го долавяше трудно, но Майра и семейството й свиха към най-близкото от тях без колебание, като предпазливо го приближаваха през гъсто избуялите около него храсталаци. Напълниха съдовете и пиха, след това продължиха напред. Храната им свърши и те се задоволяваха само със случайните гущери и змии, които виждаха, докато тичаха, с насекомите, червеите и растенията, които можеха да се ядат и които успяваха да намерят, докато почиваха или спираха, за да пренощуват. Гладът на Майра беше прекомерен, но още не беше онзи глад, който би могъл изцяло да изсмуче силите й. Дните на тежкия преход бяха свалили няколко унции мазнина от нея и ребрата й започваха да се броят, но тя се чувстваше чудесно и темпото вече не я притесняваше.

Състоянието й изглежда безпокоеше Пунтару. Един следобед, докато почиваха, той забеляза отслабването й и двамата с баща й я огледаха замислено, като си мърмореха нещо. Същата вечер спряха рано. Пунтару и баща й ги оставиха и тихо се промъкнаха през гъстата зеленина около тях към един близък извор, където останаха да чакат в засада. След два часа се върнаха с два едри пъдпъдъка — рядко и вкусно угощение. Майра и майка й запалиха малък огън и изпекоха единия, а за ужас на брат й, баща й даде на Майра много по-голямо парче от обикновено. На следващия ден продължиха с по-бавно темпо и редовно спираха по пътя, за да ловуват.

Местността около тях продължи да се променя. Растителността ставаше по-буйна, а дивечът и водата — по-изобилни. През високите дървета летяха птичи ята, а навсякъде, където спираха, имаше гущери, червеи и годни за ядене растения. Бяха излезли много извън територията на своето племе и действаха внимателно, винаги нащрек за други хора. Стигнаха до област от заоблени хълмове и широки, открити пространства, покрити с ниска трева, и често трябваше да изминават дълги разстояния, заобикаляйки встрани от пътя си, за да останат в прикритието на дърветата.

Два дни и една нощ валя постоянно. Далеч по-дълго, отколкото някога беше валяло в тяхната територия. Дъждовната вода отми тънкия слой мазнина, набита с прах и мръсотия от тялото на Майра и тя стана с няколко тона по-светла и кожата й се опъна, което я караше да се чувства неудобно. Мухите и комарите бяха повече, отколкото на тяхната територия и след дъжд въздухът сякаш беше изпълнен с тях. Те бяха напаст, която създаваше на Майра постоянни неприятности, защото бидейки мокра, кожата й беше и по-нежна.

Когато облаците се разнесоха, в далечината се показа хълм с много характерен профил. Майра дочу част от разговора между баща й и Пунтару. Пунтару явно познаваше ориентира добре. Той го посочи на баща й и го назова Уайамба.

Малко след като тръгнаха, през една от следващите сутрини, минаха покрай северната страна на назъбения хълм. Катериха се през била, покрити с остри камъни, които нараняваха краката им. В късната утрин хълмът остана зад тях и те се спуснаха по стръмен, покрит с дървета склон. Бризът довяваше остра миризма до ноздрите на Майра и тя вдигна глава и я помириса, без да престава да тича. Никога до сега не беше помирисвала такова нещо, но инстинктивно я определи като миризма на животни, които бяха кука — с месо, което можеше да се яде. Долавяше се и далечен шум от блеене, който тя свърза с миризмата на животното кука . Като съдеше от разсейването на миризмата, сравнена с мириса на растителността и водата около нея и като прецени приблизително разстоянието, от което идваха звуците, Майра реши, че броят на непознатите животни е огромен. Гладът й се засили и тя се почуди дали целта на пътуването им не е била преместване в изобилстваща с богатствата си ловна територия. Докато си проправяха път през дърветата, заобикалящи няколко ниски полегати хълма, покрити с къса трева, звуците станаха по-високи, а миризмата се засили. Бяха почти до животните. От време на време майка й поглеждаше назад към нея с любопитство, а брат й скъси разстоянието помежду им, правейки опити да надзърне между дърветата и да види какво има пред тях. Пунтару спря и баща й им махна с ръка да спрат. Двамата мъже се отдалечиха, размениха няколко думи и Пунтару се обърна, затича се надолу по хълма и след миг се скри между дърветата. Баща й се върна при тях и каза на майка й да сложи на Майра гумила . Тя го погледна с любопитство, но изражението му и неговото държане не допускаха въпроси, и тя тихо потърси гумилата в торбата си. Това беше плътен лъскав колан, сплетен от необработени косми от козината на кенгуру с малко, четвъртито парче, изтъкано от косми на опосум, което висеше отпред и покриваше долната част на корема, слабините и част от вътрешната страна на бедрата — дреха, с която жените се разкрасяваха понякога, главно на сборовете и други подобни случаи. Майра изненадано погледна майка си, но майка й се смръщи предупредително и извади гумилата от торбата си.