Аарон Флетчър - Майка Австралия

Майра обходи стаите с напрегнато любопитство, докато Гарити внасяше вързопите с багажа и седлата. Остави ги в предната стая, а тя започна да изважда нещата и да ги подрежда. Гарити заведе конете до обора, прибра ги вътре, а после взе една кофа и отиде да я напълни с вода. Като се върна, Майра беше наклала огън и режеше парчета свинско месо в едно канче. Гарити остави съда с вода на масата, взе лулата си и я запали с един въглен от огнището, като поглеждаше към Майра. Тя изглеждаше бледа и изморена. Понякога дори мирисът на храна я караше да се чувства зле. Кимна мълчаливо, когато той я попита как е. Гарити излезе навън и седна на стъпалата отпред пред къщата. Чу как тя премина в задната стая и повърна през прозореца.

Майра не можа да хапне нищо. Гарити се хранеше, докато тя седеше на леглото. Когато той свърши, тя стана да прибере останалата храна и да измие чинията. Гарити взе канчето си с чай и излезе на верандата.

Храната и горещият чай разкараха възбудата му от изпития ром. Но тъпа болка пулсираше в слепоочията му и той чувстваше някакво неясно тъпо неприятно неудовлетворение. Всичко околовръст сякаш кипеше от живот — шумът и виковете на обикалящите покрай къщите мъже и жени не секваха. Това непрестанно движение бе около него, но без да го прави съпричастен, по какъвто и да е начин. Гневът спрямо мъжа в кръчмата оставаше в него и постепенно се превръщаше в гняв и към другите хора. Безпокоеше се за Майра.

В този момент тя излезе навън. Носеше тенджерка с чай и лулата си. Доля чай в чашата му и седна на стъпалата до него. Запуши и тя. Беше свалила шапката си. Нейното малко, изпито личице още беше бледо и широкият белег на челото й се очертаваше ясно.

— Сега добре ли си?

Тя изпусна облак дим от устата си, изплю се и кимна с глава, докато лапаше отново лулата си.

— Аз добре.

— Да пукна, ако разбирам как може някой, който не хапва и трошица, да бъде добре!

— Бирали голямо и силно като тебе. То мене изморява.

— Така е. Ще потърся някой да се грижи за теб.

Майра извади лулата от устата си, пак пусна дим, изплю се, след това му хвърли неопределен поглед и се загледа встрани, слагайки обратно лулата в устата си. Още когато тя забременя, той започна да се тревожи за това, че няма да има кой да помогне за раждането на бебето. Но за аборигените многоженството не беше непозната практика, затова Майра проявяваше такава мрачна подозрителност спрямо предложението му да намери жена, за да й помага. Той въздъхна тежко и дръпна от лулата си. През месеците, прекарани заедно, тя бе започнала да проявява постепенно нарастваща склонност към независимо мислене, което правеше компанията й по-скоро приятна. Но заедно с това бе започнала и да му противоречи, което понякога го дразнеше.

Мъжете започваха да се прибират от работа по залез-слънце. Стригачите и техните помощници напускаха на групи, други се скитаха около къщите. Минавайки, някои от аборигените, живеещи в колибите покрай пътя, махаха за поздрав на Гарити. Над рекичката се вдигна облак от пушеците на запалените за вечеря огньове. Колкото повече наближаваше здрач, толкова повече ставаха мухите и комарите. После бризът задуха и разпръсна пушека заедно с насекомите. Огньовете ярко горяха покрай колибите на аборигените, свещи и фенери грееха по прозорците на къщите. И така, докато всичко потъна в тъмнина. Тогава жуженето на мухите и комарите се усили, а жабите в реката започнаха да крякат по-високо. Няколко фенера продължаваха да светят в кошарата на стригачите, където мъжете продължаваха до късно да работят.

Гарити забеляза малката светлина на фенер, която се движеше от крайната къща право към него. Фенерът се люлееше и хвърляше сноп жълта светлина върху прашната земя, като правеше неясни илюминации върху размъкнатите панталони на мъжа, който го носеше. Гарити позна Уилямсън по особената му походка. В другата ръка мъжът държеше една кофа. Кучетата започнаха да ръмжат, когато той пресече пътя и се доближи до къщата. Гарити им викна и те замлъкнаха. Тогава Уилямсън извика:

— Пат?

— Тук съм, Франк.

Уилямсън се приближи към стъпалата, държейки фенера високо, и се усмихна на Майра.

— Добре ли си, Майра?

— Добре.

— Заклахме един вол и си помислих, че ще е добре да ви донеса нещичко от него.

Дъното на кофата беше покрито с прясно месо. Кръвта по него блестеше на мъждивата светлина на фенера. Мухите кръжаха и кацаха на купчинки отгоре му. Миризмата от кръвта и месото беше тежка и силна.