Аарон Флетчър - Майка Австралия

Следобеда Гарити заведе конете си в ковачницата за подковаване. После ги върна в конюшнята и се отправи към склада, за да получи полагащите му се продукти. Ходи няколко пъти от къщи дотам, за да пренесе всичко. Натрупа провизиите до стената в стаята, а Майра ги подреждаше с помощта на старата жена. От разговора между двете схвана, че аборигенката носи прозвището Дуулиба, което означаваше „плешивка“.

Майра, която се беше сериозно обезпокоила от намерението на Гарити да потърси друга жена, сега беше облекчена и доволна от това разрешение на въпроса. Беше в необикновено добро настроение. Изглежда се почувства много по-добре в сравнение с последните дни, защото вечеря заедно с него. Говеждото беше сварено, докато стана крехко и меко, след което седнаха на масата и го изядоха с грах и питки. През това време старата жена се беше свила край топлината на огнището. След като се нахраниха, Майра стана и даде по нещо за ядене на аборигенката и на кучетата. После напълни лулата си, седна на стъпалата пред къщата и запуши, докато Гарити пиеше чая си.

Дойде Уилямсън и седна отвън да поговори с Гарити. Стригането беше почти приключило и производството на вълна беше изключително високо. Сподели, че е по-оптимистично настроен от предната вечер. Заговориха отново за овцете, като Уилямсън чертаеше плановете си за идните години. Политиката по отношение на земята се определяше от Сидней и Лондон. Досега тя беше доста объркана и противоречива, но Уилямсън каза, че се появили признаци на изясняване на ситуацията, която можела да еволюира към създаване на условия за легалното признаване на собствеността върху земята, на която тъй или иначе се бяха установили. Последната информация на Уилямсън за това идваше от капитан Чарлз Стюарт, изследовател и земемер, който минал оттук преди няколко месеца. Той бил останал във фермата за няколко дни, докато починат конете му. Използвал времето, за да довърши някои детайли по картата, която правел за местата в тази част. Капитанът явно бил минал покрай пасищата на Гарити, защото бил обозначил местността върху картата по едно име, взето от топографските особености, твърде добре познати на Гарити. Той бил видял планината, наричана от аборигените Уайамба, и я нарекъл Броукън Хил 1 1 Скосен хълм — Бел.пр. .

Видът на Дуулиба заблуждаваше — тя се оказа всъщност много жилава и здрава. Всеки ден тичаше с часове наред, докато вършеше ежедневните си задължения, и то без видима умора. Вечер се грижеше за Майра, мълчаливо вечеряше, после се свиваше тихо до огъня и бързо заспиваше. Сънят й обаче бе лек, и при най-малкия шум около лагера единственото й кървясало око дълго и подозрително се взираше в мрака.

Пасището, което Гарити беше използвал, преди да отведе овцете си за стригане, беше изчерпано и когато се завърнаха с Майра, той откри едно място в близост до Скосения хълм, където да се установят. То бе голо и пашата на него бе по-оскъдна, но хълмът осигуряваше защита срещу студените зимни ветрове, така че той реши да премести там овцете за през зимата, а през пролетта да ги откара към по-добрата паша на североизток. Цялата местност беше богата на минерали и разноцветни глини и по нея личаха следи от временни лагери на аборигени. Последното притесни Гарити. Майра обясни, че малки групи от тях предприемат пътувания по тези места обикновено само рано напролет, с цел да си набавят необходимите им за украса глини.

Един ден Майра и Дуулиба намериха в подножието на хълма малка пирамидка от натрупани камъни, която за тях се оказа, че има огромно, даже свръхестествено значение. Макар и трудно, те му обясниха, че пирамидката е сигурен знак за това колко подходящо е мястото за раждането на детето.

Майра се мъчи цели тридесет и шест часа, преди бебето да се появи на бял свят в един сив и мразовит ден. Пат трошеше леда в няколко локви, за да напои овцете, когато забеляза над колибата да се издига гъст пушек — сигнал, че бебето се е родило. Той прибра овцете в заграждението и се запъти към колибата, като се препъваше в храсталаците. Беше недоспал, измръзнал и гладен.

На вратата го посрещна Дуулиба, опушена, с по-кървясало от всякога око и безкрайно уморена. Току-що хвърлената в огнището плацента още тлееше. Бледа и изтощена, Майра спеше прегърнала малко кафявичко момченце. Гарити ги зави хубаво с одеялото и без да промълви, излезе и се загледа в бягащите мрачни облаци. Той се загърна в палтото си от овчи кожи и си помисли, че сигурно е трябвало да каже или да направи нещо, но не можеше да се сети какво. Докато се връщаше към заграждението, той реши да нарече детето Колин.