Аарон Флетчър - Майка Австралия

Беше станала доста преди изгрев и шеташе покрай огнището, като се прозяваше и закопчаваше блузата си. Напълни тенджерката и я сложи на огъня, затопли свинското, ориза и питките, останали от предната вечер. Зъбите й блеснаха на светлината на огъня, когато му се усмихна и го докосна леко с върха на пръстите си, загатвайки по този начин за щастливите нощни мигове. Докато той закусваше, навън започна да се усеща раздвижване. Отивайки на работа, живеещите в съседните къщи мъже започнаха да си подвикват един на друг. Чуваха се дрезгавите гласове и ругатните на работниците, които водеха да къпят овцете преди стригането в голям басейн от другата страна на колибите на аборигените. Около кошарите за стригане цареше суматоха. Гарити облече палтото си и излезе навън в хладната есенна утрин.

Кучетата се показаха изпод къщата, като се прозяваха и изтягаха в хладината. Тръгнаха след него, но той им нареди да се върнат и се отправи към конюшнята да провери конете си. Те доволно хрупаха фураж над една ясла в края на кошарата с останалите коне от фермата и двойка волове. Тогава Гарити се върна вкъщи, за да вземе седлата и юздите. Трябваше да ги занесе до една от бараките, за да ги намаже с мазнина и да смени износените и негодни парчета кожа по тях. Докато ги оправяше, двама аборигени, които работеха при Уилямсън като носачи, дойдоха да говорят с него. Той им беше казал, че Гарити търси да наеме някоя възрастна жена. И двамата аборигени бяха достатъчно състоятелни, за да имат по две или три съпруги, някои от които относително стари. Единият от тях разполагаше в добавка и с една роднина, чиито специфични родствени отношения с него не можа да обясни, тъй като това се оказа извън ограничените възможности на неговия пиджин инглиш.

Гарити тръгна надолу по рекичката покрай струпаните сред дървета и храсти колиби на аборигените. Двамата мъже извикаха съпругите си. Оживлението привлече и други жени, тълпа от деца на различна възраст, старите мъже и двамина други, които не бяха на работа. Всички те се струпаха наоколо.

Когато другите двама разбраха какво става, започнаха на свой ред да изкарват напред жени и да ги подреждат по възраст от деца до баби, което ядоса мъжете, с които Гарити беше дошъл, и увеличи суматохата. Той се вбеси и започна да ругае и да крещи да го оставят, чувствайки се неловко от многозначителните им коментари и кикот. Мъжете все пак подредиха жените, които до една му се видяха непривлекателни, но не беше сигурен как биха изглеждали на Майра. Тогава старата роднина на единия от аборигените се присъедини към редицата жени. Тя беше на трудно определима, но все пак напреднала възраст. Беше с кокалести ръце и крака, коремът й беше така увиснал, че почти прикриваше окосмеността под него, а дългите й плоски гърди висяха от мършавите й ребра, очертани под съсухрената кожа. Някаква инфекция или болест бе причината повечето от косата й да липсва. Тази, която беше останала, беше пръсната тук-там на хилави снопчета. Виждаше се, че е изцяло беззъба, а лицето й представляваше плетеница от бръчки и дълбоки бразди по кожата. Имаше само едно гледащо свирепо зачервено око. Не изглеждаше много яка и здрава, но видът й недвусмислено би елиминирал всяко съмнение у Майра за наличност на либидонозни подбуди в избора на Гарити. Аборигенът искаше десет шилинга за нея, но Гарити успя да го убеди да свали до пет, после му каза да предаде на старата жена да си събере нещата, за да я заведе в къщата си.

Върна се обратно в бараката да дооправи седлата и юздите. След като приключи, ги занесе обратно към къщата. Старата аборигенка вървеше по пътя към него и носеше в ръка тоягата си, а на главата си балансираше един дървен съд с вода. Вързоп от дрипав конопен парцал, в който си беше сложила нещата, висеше окачен на гърба й.

На главата й, през челото беше завързано плоско въженце от изплетена трева. Тя втренчи в Гарити единственото си око. Гарити внесе седлата и юздите в предната стая и каза на Майра за жената.

Тя го изгледа мрачно и безмълвно, грабна тоягата си и излезе навън. Гарити я последва. Гневът й се изпари, когато видя старата аборигенка. Погледна я със смекчено изражение, викна на кучетата, които се бяха показали изпод къщата, да се прибират и я покани вътре. Гарити беше малко учуден, когато разбра, че Майра и старата жена очевидно говорят езици, които са доста различни, и че срещат известни затруднения във взаимното си разбиране. Но и това беше достатъчно, за да се получи някакво общуване. Старата жена стоеше покорно, докато Майра с властнически тон й обясняваше подробно какви ще бъдат задълженията й, при което подчертаваше някои от разясненията си, почуквайки я с тоягата по челото.