Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Масата в столовата би могла да побере десетки гости, затова петте прибора, наредени в единия й край, почти се губеха в блестящата й повърхност. Мортън седна на мястото на домакина, отдясно се настаниха родителите му, а срещу тях — Джереми и Дирдри. Объркано и със страхопочитание, момчето заоглежда многобройните скъпи сребърни прибори, съдовете от порцелан и кристал.

Дирдри дискретно показваше на Джереми кои прибори да използва, когато прислужниците поднасяха различните блюда, но той нямаше никакъв апетит. Освен това се боеше да не счупи някоя скъпа чиния и да не разсипе нещо върху лъскавата маса. Копнееше да бъде пак с майка си на малката, проста маса в дома им и едва опита супата, после салатата и рибата. Мортън се хранеше с удоволствие, което разкриваше причината за пълнотата му, и същевременно разговаряше с другите на разни теми.

За Джереми разговорът нямаше особен смисъл и той го слушаше разсеяно, като очакваше края на вечерята. Най-напред говореха за някаква овцевъдна ферма в съседство с имението на баба му и дядо му. Наричаха я фермата Уаямба, а собствениците й били семейство Гарити. Край границата на фермата, в местност наречена Броукън Хил, била открита сребърна руда.

— Ако Пат Гарити беше още жив — разсъждаваше Дейвид, — в Броукън Хил можеше да стане кръвопролитие. Той бе особено привързан към тази местност. Но и сега станаха достатъчно неприятности. Елизабет Гарити накара пастирите си да издигнат ограда между фермата и Броукън Хил.

— Не разбирам защо консорциум се е заел да разработва мината в Броукън Хил — недоумяваше Мортън. — Там не се стичат тълпи от златотърсачи, както е на други места.

— Елизабет просто не иска никой да стъпва в земите на фермата Уаямба — отвърна Александра. — Тя предпочита да е изолирана и не може да понася нахлуването на цивилизацията в австралийската пустош.

— Така и не можах да разбера защо именно жената на Колин се нагърби с грижата за фермата Уаямба — забеляза Мортън. — Допуснах, че или той, или сестра му Шийла ще поемат фермата след смъртта на баща им.

— Въпрос на предразположение — отвърна Дейвид. — Нито Колин, нито Шийла имат качествата, необходими за управлението на една ферма. Те самите първи биха признали това. А Елизабет притежава такива качества и Пат Гарити ги забеляза. Той се погрижи тя да научи всичко, което ще е нужно да знае, когато дойде време тя да поеме управлението. И трябва да кажа, че се справя великолепно.

Обсъждането на този въпрос още продължаваше, когато прислужницата внесе поднос с печени котлети, после разговорът се прехвърли на други теми по време на основното ястие, но всичко, което говореха, бе тъй чуждо за Джереми, както и приказките за овцевъдната ферма. Най-после вечерята свърши и той изпита известно облекчение. Чувстваше, че е минал успешно през едно изпитание, като нито бе счупил, нито бе разсипал нещо.

Семейството напусна столовата. Дирдри се отправи към салона с брат си и баща си, а Александра придружи Джереми до неговата стая. Кристалният полилей на вестибюла остана зад гърбовете им и сенките им тръгнаха пред тях по украсеното стълбище. Когато стигнаха до коридора на горния етаж, Александра отбеляза, че Джереми е хапнал много малко от вечерята.

— Моля за извинение, госпожо — отговори той автоматично.

— Не, не, няма нужда да се извиняваш — бързо поде Александра. — Просто не искам да бъдеш гладен, миличък. Сигурна съм, че апетитът ти ще се подобри, когато свикнеш с новата обстановка. Ще почакам в коридора, докато си легнеш, после ще дойда да те завия.

Момчето отвори високата, тежка врата и влезе в стаята. Тя бе изпълнена с тъмни сенки, защото лампата на масата бе оставена да гори слабо. За разлика от малката му удобна стая в неговия дом, тази бе огромна, мрачна и враждебна. Джереми намери нощницата си в едно чекмедже, съблече се и я нахлузи. После се покачи на леглото, което бе тъй огромно, че почти се загуби в него.

Александра почука, влезе и дойде до леглото му. Нощницата на Джереми, която бе наследил от Бенджамин, му бе прекалено голяма. Отворът при яката оставаше част от раменете и гърдите му открити и той забеляза, че баба му се вглежда в родилното петно на рамото му, докато оправяше завивките. Усети топлата й нежна ръка върху лицето си, когато се наведе да го целуне, но това не бе ръката на майка му. Александра взе лампата от масата и излезе. Стаята потъна в мрак.

Заедно с мрака и скръбта притисна Джереми. Отделен от майка си и оставен в чужда, неприветлива къща, той изпитваше безутешна печал. Баща му очевидно не го обичаше, а останалите, макар да се държаха с него мило, не бяха нищо повече от познати. Вече нямаше сили да изпълнява обещанието пред майка си и по бузите му рукнаха сълзи. Джереми заплака горчиво и най-после даде воля на мъчителната си тъга да се излее.