Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Дирдри се върна и донесе няколко кутии, наредени върху най-голямата отдолу. Започна да ги отваря и Джереми видя, че в голямата кутия има стереоскоп — апарат, с който могат да се гледат картинки, а по-малките кутии бяха пълни с комплекти от различни фотографии. Една от сестрите му имаше стереоскоп с няколко фотографии и понякога позволяваше на Джереми да ги гледа.

— Тези картини са изработени от снимки, които аз съм правила — обясни му Дирдри, като отваряше кутиите. — Моите снимки са върху стъклени плаки, които изпращам на една фирма в Лондон. Там вадят фотографиите и ги продават, като част от парите е за мене. Ето, виж първо този комплект.

Обзет от тъга и желание да се върне при майка си, Джереми не проявяваше интерес към стереоскопа, но послушно го взе и почна да поставя картините една след друга. Първият комплект показваше сцени из живота на аборигените, застанали в различни пози и заети с разни дейности около ниските си жилища от дървесна кора. Докато Джереми разглеждаше картинките, Дирдри му разказа как е пътувала до река Дарлинг, далече на запад от Сидни, за да фотографира тези хора.

И вторият комплект представяше живота на аборигените, а няколко от следващите — лагерите край златните залежи. На тях се виждаха мъже, които промиват златоносен пясък, готвят си храна пред палатки и се хилят победоносно, като показват намерените късчета злато. После идваха снимки от овцевъдни ферми, чифлици, лозя и различни австралийски градове. Дирдри разказваше за всички тези места и за случки, станали там.

Момчето слушаше разсеяно и гледаше фотографиите, но сърцето му бе изпълнено с тъга. В центъра на събитията от този ден имаше един невероятен факт. Немислимо бе, че майка му ще го даде на други хора. И все пак тя бе направила тъкмо това, а Джереми не можеше да си обясни по каква причина бе постъпила тъй странно и жестоко с него.

Часовете се влачеха и когато започна да притъмнява, Дирдри запали с клечка кибрит газовата лампа на масата. След известно време на вратата се почука и влезе една прислужница.

— Вечерята ще бъде сервирана след малко — обяви тя с лек реверанс. — Госпожата иска младият господар Джереми да вечеря със семейството, а да не му слагаме отделна детска маса в преддверието на кухнята.

Дирдри благодари на прислужницата и прибра фотографиите в кутиите им. Нареди ги една върху друга и Джереми я последва по коридора, за да ги прибере в стаята си. Когато отново излязоха в коридора, Дирдри пооправи яката и сакото на Джереми, взе ръката му и го поведе към стълбите. Докато слизаха надолу, Джереми видя, че дядото, бабата и баща му излизат от предния салон и пресичат вестибюла към столовата.

Около трийсет и пет годишен, Мортън Керик бе среден на ръст и възпълен. Имаше вид на човек, който се занимава с книги, а лицето му бе с нездрав цвят от затворения живот. Най-забележителното у него бяха необичайно бледите му сини очи, същият цвят като очите на Джереми.

Александра и Дейвид се усмихнаха на Джереми, но Мортън продължи да върви към столовата, докато майка му не го спря с леко раздразнен тон:

— Мортън, нямаш ли намерение да поздравиш сина си?

— Да, разбира се — отвърна той несигурно, сякаш не знаеше какво да каже. Бледосините му очи изглеждаха студени и надменни, когато се обърна към Джереми. — Е, настани ли се добре? — попита той.

— Да, сър — отвърна момчето механично.

Мортън кимна и стисна устни.

— Радвам се да чуя това. — Помисли какво още да каже и продължи: — Естествено, съчувствам ти за всичко, което се случи. Добро впечатление ми прави, мога да добавя, че не хленчиш по този повод. От вайкането няма полза, нали? Какво? А?

— Не, сър — отговори Джереми плахо след подканата на Мортън, но смисълът на думите му остана неясен, а държанието на баща му го смущаваше.

— Точно така. Майка ти е решила разумно, че нейната…

— Мортън — прекъсна го Александра, — още не съм говорила с Джереми за обстоятелствата. И не забравяй, че той е само осемгодишен. Държиш се като с възрастен, при това, с чужд човек.

— Знам колко годишен е — отвърна Мортън и се обърна към майка си. — Но не бих могъл да кажа, че имам опит в отношенията с деца.

— Това е ясно — забеляза Александра и посочи към столовата. — Да оставим този въпрос и да идем на вечеря.

Мортън вдигна рамене, кимна и тръгна напред. Александра и Дейвид се усмихнаха на Джереми, а Дирдри го потупа сърдечно по рамото и всички последваха Мортън. Поради отношението на баща му момчето се почувства още по-неудобно в непознатата разкошна обстановка.