Мишел Уелбек - Възможност за остров

Трите седмици, докато траеха спектаклите ми, се превърнаха в постоянно страдание: за първи път реално опознах прословутата и ужасна тъга на комиците; за първи път наистина разбирах човечеството. Бях демонтирал мотора на машината и можех да я накарам да функционира по мое желание. Всяка вечер, преди да изляза на сцената, изпивах цял блистер ксанакс. Всеки път, когато публиката се смееше (а аз можех да го предвидя предварително, умеех да дозирам ефектите, бях утвърден професионалист), бях принуден да отвърна поглед, за да не виждам тези муцуни, тези стотици муцуни, разтърсвани от смях, въодушевени от омраза.

Този пасаж от разказа на Даниел за нас несъмнено е един от най-трудните. Видеокасетите, за които той намеква, са били презаписани и добавени към животописа му. Случвало ми се е да консултирам тези документи. Тъй като генетично произлизам от Даниел 1, аз, естествено, имам същите черти, същото лице; дори повечето наши мимики са еднакви (макар че поради живота ми в несоциална среда моите са по-ограничени), но ми е невъзможно да имитирам това внезапно експресивно изкривяване, придружено с характерно хихикане, което той нарича смях; дори не мога да си представя механизма му.

Бележките на моите предшественици, като се започне от Даниел 2 и се стигне до Даниел 23, свидетелстват за същото неразбиране. Даниел 2 и Даниел 3 твърдят, че все още са способни да възпроизведат това явление под въздействието на някои напитки; но при Даниел 4 вече става дума за нещо недостъпно. Има много трудове за изчезването на смеха у неохората; всички признават единодушно, че то е станало бързо.

Аналогична, макар и по-бавна, еволюция е била наблюдавана и при сълзите , друга характерна черта на човешкия вид. Даниел 9 посочва, че е плакал при точно определен случай (внезапната смърт на кучето му Фокс, убито от електрическия ток на защитната бариера); след Даниел 10 вече не се споменава за подобно явление. Както смехът с основание е считан от Даниел 1 за симптоматика на човешката жестокост, така и сълзите при този биологичен вид се свързват със състраданието. „Човек никога не плаче само за себе си“ — отбелязва някъде един анонимен автор. Тези две чувства, жестокостта и състраданието, очевидно нямат никакъв смисъл в условията на абсолютна самота, в които преминава нашият живот. Някои от моите предшественици, например Даниел 13, изразяват в коментара си странна носталгия по тази двойна загуба; после тя изчезва, за да отстъпи място на все по-епизодично любопитство; днес можем да я считаме за практически изчезнала, както свидетелстват всичките ми кореспонденти в мрежата.

Изабел работи още три месеца, както бе предвидено според закона при доброволно напускане, и последният брой на „Лолита“, редактиран от нея, излезе през декември. Имаше скромно тържество, нещо като коктейл, организиран в помещенията на редакцията. Обстановката беше доста обтегната, тъй като всички присъстващи си поставяха един и същи въпрос, без да могат да го зададат на глас: кой ще я замести като главен редактор? Лажоани се появи за четвърт час, изяде три блина и не даде никаква полезна информация.

Заминахме за Андалусия в навечерието на Коледа; последваха три странни месеца, прекарани в почти пълна самота. Новата ни вила се издигаше малко на юг от Сан Хосе, близо до Плая де Монсул. Огромни гранитни блокове ограждаха плажа. Агентът ми гледаше с добро око на този период на изолация; според него било добре да изчакам малко, за да разпаля любопитството на публиката; не знаех как да му призная, че имам намерение да преустановя.

Той може би беше единственият човек, който знаеше телефонния ми номер; не мога да кажа, че докато имах успех, си бях спечелил много приятели; обратно, бях загубил доста. Единственото нещо, което може да ви отнеме и последните илюзии за човечеството, е бързо да спечелите голяма сума пари; веднага ще ги видите насреща си, лицемерните лешояди. За да ви се отворят очите, е много важно да спечелите сам тази сума: истинските богаташи, които са си богати по рождение и винаги са тънели в богатство, сякаш са имунизирани срещу това явление, като че ли с богатството си са наследили и един вид несъзнателен, неволен цинизъм; от самото начало той им дава да разберат, че почти всички хора, които ще се наложи да срещнат, няма да имат друга цел, освен да им измъкват пари по всички възможни начини; затова те се държат предпазливо и, общо взето, запазват капитала си непокътнат. За бедните по рождение ситуацията е много по-опасна; е, аз лично бях достатъчно гаден и циничен, за да го осъзная, бях успял да избегна повечето клопки; но приятели, не, вече нямах приятели… Хората, с които дружах на младини, бяха най-вече актьори, бъдещи неуспели актьори; не мисля, че в други среди щеше да е по-различно. И Изабел нямаше приятели, а през последните години беше заобиколена само от хора, които копнееха да заемат мястото й. Нямаше кого да поканим в разкошната си вила; нямаше с кого да пийнем по чаша Rioja 26 26 Вид испанско червено вино. — Б.пр. , докато наблюдаваме звездите.