Мишел Уелбек - Възможност за остров

Накратко, всичко това ставаше все повече като при Паскал и — визуално — все по-непоносимо; впрочем с изненада установих колко евтини са ефектите, използвани във филмите gore 20 20 Убийство, кръвопролитие (англ.). — Б.пр. .

Пълната версия на късометражния ми филм беше прожектирана след няколко месеца в рамките на Фестивала на фантастичното кино и от този момент предложенията за кинопродукции заваляха. Любопитно е, че отново ми се обади Джамел Дебуз, който искаше да изостави обичайния си комичен персонаж, за да изиграе истински bad boy 21 21 Лошо момче (англ.). — Б.пр. , истински злодей. Агентът му бързо го убеди, че ще сгреши, и в края на краищата нищо не се получи, но случката ми се стори показателна.

За да я ситуирам по-добре, трябва да припомня, че по онова време — последните години от съществуването на независимо френско кино — реалните му успехи, единствените, които можеха да претендират ако не че съперничат на американската продукция, то поне че покриват горе-долу разходите си, спадаха към комедийния жанр — комедията можеше да бъде изтънчена или вулгарна, все едно: и двете имаха успех. От друга страна, в киното, както и в другите области на културата, признание на художествените качества на дадена творба, позволяващо както достъп до последните държавни субсидии, така и коректно отразяване в основните медии, получаваха преди всичко произведения, възхваляващи злото или най-малкото сериозно поставящи под въпрос така наречените „традиционни“ морални ценности чрез един вид институционална анархия, възпроизвеждана в минипантомими, чието еднообразие, според критиците, ни най-малко не ги лишаваше от чар, още повече че им помагаше да пишат шаблонни, класически рецензии, които можеха да минат за новаторски. Умъртвяването на морала беше станало нещо като ритуално жертвоприношение, препотвърждаващо господстващите ценности на групата, насочени от няколко години насам към съперничеството, новаторството и енергичността повече, отколкото към верността и дълга. Неопределеността на поведението, необходима на една развита икономика, беше несъвместима с нормативен каталог от строги поведенчески правила, но затова пък се съчетаваше прекрасно с постоянната възхвала на волята и Аза. Всички форми на жестокост, на циничен егоизъм или насилие бяха добре дошли — някои сюжети като отцеубийството или канибализмът се ползваха с особено предпочитание… Фактът, че общопризнат комик може с лекота да се движи в зоните на жестокостта и злото, съвсем закономерно действаше на хората от професията като истински електрошок. Моят агент посрещна с умерен възторг това, което безспорно можеше да се определи като истинска треска за сценарии — за по-малко от два месеца получих четирийсет предложения. Според него със сигурност съм щял да спечеля много пари, както и той самият; но за сметка на част от известността си. Макар и съществен елемент от филмопроизводството, сценаристът си оставал абсолютно неизвестен за широката публика, а писането на сценарии било истински труд, който заплашвал да ме отклони от кариерата ми на шоумен .

Макар че беше прав по първия пункт — участието ми като сценарист, съсценарист или само като консултант, фигуриращ в титулните надписи на трийсетина филма, не добави нищо към популярността ми, — той беше силно преувеличил втория. Филмовите режисьори — бързо успях да се убедя в това — не са на много високо ниво: достатъчно е само да им подхвърлиш идея, ситуация, част от история, т.е. неща, които те са неспособни сами да измислят; добавяш няколко диалога, три-четири тъпи изцепки — на ден бях способен да пиша по четирийсет страници сценарий, — даваш им произведеното и те се прехласват. Освен това те през цялото време си променят мнението за всичко — но не само те, а и продуцентите, актьорите и кой ли не. Достатъчно е да отидете на работните им заседания, да им кажете, че са съвсем прави, да поправите туй-онуй съгласно инструкциите им — и работата е в кърпа вързана, никога не съм печелел пари толкова лесно.

Със сигурност най-големият ми успех като сценарист беше „ДИОГЕН ЦИНИКЪТ“. Противно на това, което внушава заглавието, не ставаше дума за исторически филм. Циниците — и това, общо взето, е забравен момент от учението им — препоръчвали горещо на децата да убиват и унищожават родителите си още когато, неспособни вече да работят, те се превръщали в безполезни гърла. Никак не беше трудно да се измисли съвременна адаптация на проблемите, поставени от развитието на четвъртата възраст. За момент мислех да поверя главната роля на Мишел Онфри 22 22 Онфри, Мишел (1959) — френски философ, чийто труд „Трактат по атеология“ (2005) определя вярата като психично отклонение, защитава светския характер на държавата и я призовава да превърне атеизма в свое верую. Яростен критик на Уелбек, Онфри твърди, че основен двигател в творчеството му е омразата. — Б.ред. , който, разбира се, изрази възторг; но жалкият графоман, толкова наперен пред телевизионните водещи и гламавите студенти, напълно увехна пред камерата и не можахме да измъкнем нищо от него. Продуцентите съвсем разумно се върнаха към по-изпитани средства и Жан-Пиер Морел 23 23 Морел, Жан-Пиер — френски филмов актьор, участвал в много филми, сред които по-известни са „Любовна четворка“ (1985), „Няколко дни с мен“ (1988), „Една за всички“ (1999), „Малката Лили“ (2004) и др. — Б.пр. както винаги беше страхотен.