Днес, когато всичко се вижда, в светлината на пустошта, свободно мога да наблюдавам снега. Моят далечен предшественик, нещастният комик, бил избрал да живее тук, във вила, която някога се издигала — разкопките и снимките го доказват — на мястото на подразделение „Пройексионес“ XXI, 13. По онова време ставало дума за — звучи странно и донякъде тъжно — морски курорт.
Морето е изчезнало, а с него и споменът за вълните. Разполагаме с аудио-визуални записи, но нито един от тях не може да ни накара истински да почувстваме упоритото прехласване на хората — за което свидетелстват толкова стихотворения — пред явно еднообразната гледка на разбиващия се в пясъчния бряг океан.
Също така не можем да разберем възбудата от лова и преследването на плячка; нито религиозния трепет, нито тази особена неподвижна и безпредметна страст, която човекът е наричал мистичен екстаз .
Някога, когато хората живеели заедно, те се задоволявали взаимно посредством физически контакти; това ние разбираме, защото сме получили посланието на Върховната сестра. Ето как изглежда то, преведено на интермедиен език.
„Приемете, че хората нямат нито достойнство, нито права; че доброто и злото са прости понятия, малко по-теоретизирани форми на удоволствието и болката.
Винаги се отнасяйте към хората като към животни, заслужаващи разбиране и милост заради своите души и тела.
Следвайте този благороден, велик път“.
Отклонявайки се от стремежа към удоволствие, без да успеем да го заместим с нещо друго, ние само сме продължили късните тенденции в развитието на човечеството. Когато проституцията била окончателно забранена, а ефективната забрана — приложена по цялата повърхност на планетата, хората навлезли в сивата епоха . Нямало никога да излязат от нея, не и преди изчезването на върховенството на вида. Не е била създадена нито една наистина убедителна теория за това, което привидно изглежда като колективно самоубийство.
На пазара се появили роботи андроиди, снабдени с изкуствена вагина. Експертна система анализирала в реално време конфигурациите на мъжките полови органи и разпределяла температурата и налягането; радиометричен сензор позволявал да се предвиди еякулацията и като съответно се изменя стимулацията, половото сношение да се удължава по желание. В течение на няколко седмици роботите имали успех, дължащ се най-вече на любопитство; след това продажбите рязко спаднали: фирмите за роботика, някои от които инвестирали стотици милиони евро, фалирали една по една. Някои коментирали събитието като желание за връщане към природата, към истината на човешките отношения. Естествено, това било пълна заблуда, както очевидно показа по-сетнешният ход на нещата; всъщност хората просто били на път да се откажат от играта.
От автомата си взехме прекрасно топло какао. Изпихме го на един дъх, с нескрито удоволствие.
Патрик Льофевр — шофьор на линейка за животни
Спектакълът „ГРУПОВ СЕКС — САМО С ПАЛЕСТИНКИ“ беше безспорно върхът на моята кариера — в медийно отношение, искам да кажа. За кратко излязох от рубриката „Спектакли“ на ежедневниците, за да попадна на страниците „Общество и право“. Имаше оплаквания от мюсюлмански сдружения, заплахи с бомбен атентат — най-сетне малко екшън. Поемах риск, вярно е, но той бе пресметнат; ислямските интегристи, появили се в началото на 2000 година, имаха почти същата съдба като пънкарите. Отначало бяха изместени като модна тенденция от появата на учтиви, възпитани мюсюлмани, повлияни от движението „Таблих“ 13 13 Ислямска религиозна организация, чието влияние е разпространено в Пакистан, Индия, Узбекистан, Казахстан. — Б.пр.
— нещо като new wave 14 14 Музикален стил от 80-те години. — Б.пр.
, за да продължа паралела; по онова време момичетата носеха яшмак, но елегантен, украсен с дантела и прозрачни шарки; всъщност той напомняше еротичен аксесоар. И после, естествено, явлението постепенно замря: джамиите, построени с много средства, отново се опразниха, а младите арабки — пак бяха пуснати на сексуалния пазар. Беше ясно предварително; като се има предвид обществото, в което живеехме, не можеше да бъде другояче; въпреки това в продължение на два или три сезона се бях оказал в кожата на защитник на свободата на словото . Лично аз, ако ме питате, бях по-скоро против всякаква свобода. Забавно е, че именно противниците на свободата в даден момент имат най-голяма нужда от нея.
Читать дальше