Мишел Уелбек - Възможност за остров

— Защото дори ако на публиката й хрумне да ме изгони, тя не може да го направи — няма кого да постави на мое място. Аз буквално съм незаменим.

Тя смръщи вежди, изгледа ме; беше се съмнало, виждах как зърната на гърдите й потрепват в ритъма на дишането й. Имах желание да захапя едно от тях, да го смуча и да не мисля за нищо; казах си, че все пак е по-добре да й дам време да помисли. Мисленето продължи само около трийсет секунди; наистина беше умно момиче.

— Прав си — каза тя. — У теб има някаква анормална прямота. Не знам дали се дължи на особено събитие в живота ти, дали е следствие от възпитанието или на нещо друго; но едва ли подобен феномен може да се появи пак в едно и също поколение. Наистина, хората се нуждаят от теб повече, отколкото ти от тях — поне хората на моя възраст. След няколко години ще бъде друго. Познаваш вестника, където работя, мъчим се да създадем изкуствено, лекомислено човечество, което никога няма да разбере нито сериозните неща, нито хумора, а до смъртта си ще живее във все по-отчаяно търсене на fun 8 8 Смешен, забавен (англ.). — Б.пр. и секс; поколение от вечни kids 9 9 Деца, хлапета (англ.). — Б.пр. . Няма начин да не успеем; и в този свят за теб няма да има място. Но предполагам, че не е много важно, вероятно си сложил нещо настрани.

— Шест милиона евро. — Бях отговорил машинално, без да мисля; друг въпрос ме измъчваше от известно време. — Твоят вестник… Всъщност аз по нищо не приличам на твоята публика. Аз съм циничен, язвителен, мога да заинтересувам само хора, склонни към съмнение, хора, които се чувстват така, сякаш са се озовали в последната фаза на играта; интервюто не отговаря на профила на твоя вестник.

— Така е — каза тя спокойно и сега това спокойствие ми се струва изненадващо, тя беше толкова прозрачна и откровена, така не можеше да лъже. — Няма да има интервю; беше само претекст да се срещна с теб.

Гледаше ме право в очите и бях в такова състояние, че се възбуждах само от думите й. Мисля, че тази толкова сантиментална и човечна ерекция я развълнува; тя легна до мен, постави глава на рамото ми и започна да ми прави чекия. Правеше го бавно, като стискаше ташаците ми в дланта си, променяйки амплитудата и силата на движенията на пръстите си. Отпуснах се и напълно се отдадох на ръката й. Нещо се раждаше между нас, някакво състояние на невинност, и аз очевидно бях надценил мащабите на цинизма си. Тя живееше в XVI район на хълмовете на Паси; в далечината надземното метро прекосяваше Сена. Започваше денят, чуваше се шумът на колите; спермата ми избликна върху гърдите й. Прегърнах я.

— Изабел… — прошепнах на ухото й, — много искам да ми разкажеш как постъпи в редакцията.

— Преди повече от година — досега „Лолита“ е издала само 14 броя. Много дълго бях останала в „20 години“, бях заемала всички постове; Жермен, главната редакторка, изцяло разчиташе на мен. Накрая, точно преди вестникът да бъде продаден, тя ме назначи за заместник главен редактор; това беше най-малкото, от две години вършех цялата работа вместо нея. Въпреки това ме ненавиждаше; спомням си с каква омраза ме погледна, когато ми предаде поканата на Лажоани. Знаеш ли кой е Лажоани, говори ли ти нещо?

— Донякъде…

— Е, той не е много известен сред широката публика. Беше мажоритарен акционер в „20 години“, но именно той настояваше за продажбата на вестника; купи го една италианска група. Естествено, Жермен беше уволнена; италианците искаха да ме задържат, но ако Лажоани ме канеше у дома си на закуска в неделя сутрин, значи имаше предвид нещо друго за мен; Жермен го чувстваше и беснееше от злоба. Той живееше в квартал „Маре“, близо до площад „Вож“. Когато влязох, се шашнах: там вече седяха Карл Лагерфелд, Наоми Кембъл, Том Круз, Джейд Джагър, Бьорк… С една дума, не бяха от хората, с които обикновено общувах.

— Нали той основа онова списание за педали, което имаше такъв голям успех?

— Не съвсем, в началото „GQ“ 10 10 „Gentlemen’s Quarterly“ — тримесечно списание за мъже. Произнесено, съкращението означава „Имам задник“. — Б.пр. не било за педали, а по-скоро стил мачо втора ръка: руси сексбомби, коли, малко военни новини; истината е, че след шест месеца разбрали, че сред купувачите има много гейове, но били изненадани, сигурна съм, че не са схванали точно явлението. Във всеки случай малко по-късно той го продаде и именно това смая журналистическата гилдия. Продаде го на най-висока цена, когато мислеха, че ще се качва още, и лансира „21“. След това „GQ“ се срина, мисля, че загубиха 40% от националното покритие, а „21“ стана първият месечник за мъже — вече надминават „Френски ловец“. Тяхната рецепта е много проста: стриктно метросексуална 11 11 От metropolitan sexual (англ.) — отнася се за хетеросексуален мъж, който полага особени грижи за външността си. — Б.пр. . Поддържане на формата, грижи за външността, модни тенденции. Никаква култура, никакви новини, никакъв хумор. С други думи, наистина се чудех какво ще ми предложи. Той ме прие много любезно, представи ме на всички и ме постави да седна срещу него. „Много уважавам Жермен…“ — започна той. За малко не подскочих на стола: никой не можеше да уважава Жермен; тази дърта алкохоличка можеше да вдъхва презрение, съчувствие, отвращение — най-различни неща, — но не и уважение. По-късно забелязах, че такъв беше стилът му на ръководене на персонала — никога, при никакви обстоятелства да не казва нищо лошо за никого; напротив, винаги да отрупва другите с похвали, колкото и да са незаслужени — без, очевидно, това да му пречи да ги уволни в нужния момент. Все пак бях малко смутена и се опитах да насоча разговора към „21“.