Мишел Уелбек: Възможност за остров

През първите етапи на моето изкачване към славата и богатството от време на време бях вкусвал от радостите на консумацията, с които нашата епоха толкова много превъзхожда предшестващите. Можем безкрайно да спорим дали хората са били, или не са били по-щастливи в миналото; можем да коментираме изчезването на религиите, трудностите в любовта, да дискутираме предимствата и недостатъците на отминалите векове; да говорим за появата на демокрацията, за загубата на чувството за сакрално, за отслабването на социалното сцепление. Аз самият го вършех в много от скечовете си, макар и по хумористичен начин. Можем дори да поставим под въпрос научнотехническия прогрес; да смятаме например, че усъвършенстването на медицинските техники се заплаща с повишен обществен контрол и глобално намаляване на радостта от живота. И все пак по отношение на консумацията превъзходството на XX век е безспорно. Нищо, в никоя друга цивилизация и в никоя друга епоха, не може да се сравни със съвременен търговски център, който функционира на пълни обороти. И аз се бях отдавал на консумация, най-вече на обувки; малко по малко се отегчих и разбрах, че без тази всекидневна подкрепа от елементарни и повтарящи се удоволствия животът ми щеше да загуби простотата си.

По времето, когато срещнах Изабел, имах вече около шест милиона евро. На този етап Балзаковият герой купува разкошно жилище, отрупва го с предмети на изкуството и се разорява заради някоя танцьорка. Аз живеех в обикновен апартамент в XI район и никога не бях спал с топмодел — дори не бях изпитвал желание да го сторя. Май че веднъж се бях съвкупил с една манекенка средна ръка; не съм запазил неизличим спомен за този акт. Мацката беше хубава, имаше големи цици, но не беше нищо повече от другите; в крайна сметка моята репутация беше по-реална от нейната.

Разговаряхме в ложата ми след спектакъл, който съм принуден да окачествя като триумфален . По онова време Изабел беше главен редактор на „Лолита“, след като дълго беше работила за „20 години“. Поначало не бях много навит за това интервю; разлиствайки списанието, все пак бях изненадан от невероятното ниво на тъпотия, с което се отличаваха публикациите, предназначени за млади момичета: тениски за десетгодишни, прилепнали бели шортички, прашки, които се виждат отвсякъде, разумно използване на чупа-чупс… цялата тази простотия се мъдреше вътре черно на бяло. „Да, но позицията им на пазара е особена — беше настоял пресаташето. — Освен това фактът, че лично главният редактор е дошъл… мисля, че това е знак…“

Изглежда, има хора, които не вярват в любовта от пръв поглед; без да даваме на израза буквалното му значение, очевидно е, че взаимното привличане във всички случаи е много бързо; от първите минути на срещата ми с Изабел разбрах, че между нас ще има нещо и то ще продължи дълго; разбрах, че и тя го е осъзнала. След няколко първоначални въпроса за сценичната треска, методите ми на подготовка и т.н. тя млъкна. Отново разлистих списанието.

— Тук няма истински лолити… — казах аз накрая. — Тези са на шестнайсет-седемнайсет години.

— Така е — съгласи се тя. — Набоков е сбъркал с пет години. Повечето мъже не харесват периода преди пубертета, а този след него. Все едно, той не е много добър писател.

Аз също никога не съм понасял този посредствен и превзет псевдопоет, неумел имитатор на Джойс, но лишен дори от шанса да притежава особения устрем на налудничавия ирландец, който ти позволява да преглътнеш струпването на тромави фрази. Глетаво маслено тесто, ето какво ми напомняше стилът на Набоков.

— Но точно в това е проблемът — продължи тя. — Ако една толкова лошо написана книга, и на всичко отгоре осакатена с груба грешка за възрастта на героинята, успява, въпреки всичко, да бъде много добра книга и дори да се превърне в траен мит, навлизайки в обикновения език, значи авторът е попаднал на нещо важно.

Ако бяхме единодушни за всичко, интервюто щеше да стане много безинтересно.

— Можем да продължим, докато вечеряме — предложи тя. — Знам един тибетски ресторант на улица „Абес“.

Естествено, както при всички сериозни истории, спахме заедно още първата нощ. Когато се събличаше, забелязах у нея смущение, а после гордост — тялото й беше необикновено стегнато и гъвкаво. Много по-късно разбрах, че беше на трийсет и седем години; в първия момент й дадох най-много трийсет.

— Как се поддържаш? — попитах аз.

— Играя балет.

— Никаква аеробика, каланетика, нищо такова?