Мишел Уелбек: Възможност за остров

Тази книга е написана за назидание на Бъдещите. Значи хората — ще си кажат те — са успели да направят това. Не е нищо; не е малко; това е само интермедия.

Ако Мари 22 съществува, тя е жена в същата степен, в каквато аз съм мъж; донякъде, доникъде.

Аз също наближавам края на пътя си.

Никой, освен Бъдещите, няма да доживее раждането на Духа. Но Бъдещите не са хора в нашия смисъл. Страхувайте се от словото ми.

Колко ярко си спомням първите мигове на кариерата ми на смешник! Бях на седемнайсет години и прекарвах доста мрачен август в един клуб all inclusive2 2 All inclusive (англ.) — цена, в която е включено всичко. — Б.пр. в Турция — впрочем тогава за последен път бях на почивка с родителите си. Тъпата ми сестра — по онова време беше на тринайсет години — вече беше започнала да се слага на всички типове. Закусвахме; както винаги се беше оформила опашка за бъркани яйца, които почиващите особено ценяха. До мен някаква стара англичанка (суха, злобна, от ония, дето си украсяват гостните с убити лисици), която вече си беше сипала куп яйца, без колебание отмъкна и последните кренвирши, разположени върху металното плато. Беше единайсет без пет, закуската привършваше, нямаше начин сервитьорът да донесе нови кренвирши. Германецът, който стоеше на опашката след нея, замръзна на мястото си: протегнатата към кренвирша вилица застана неподвижна във въздуха, лицето му се зачерви от възмущение. Беше огромен германец, истински колос, висок над два метра и тежък най-малко сто и петдесет кила. За миг си помислих, че ще забие вилицата в очите на осемдесетгодишната баба или ще я стисне за врата и ще смачка главата й върху поставката за топли ястия. А тя, като че ли нищо не беше се случило, с несъзнателния сенилен егоизъм на старците, вече ситнеше към масата си. Видях, че германецът направи огромно усилие, за да не избухне, но постепенно лицето му си възвърна спокойствието и той си тръгна тъжно без кренвирши към съотечествениците си. От този инцидент направих малък скеч, който представляваше кървав бунт във ваканционен клуб, избухнал в резултат на дребни детайли, опровергаващи формулата all inclusive — липса на кренвирши и допълнителна такса за миниголфа. Същата вечер представих скеча си по време на вечерта под наслов „Имате талант“ (един път седмично спектакълът се състоеше от номера, предложени от почиващите вместо от професионалните водещи); играех всички герои едновременно, като по този начин дебютирах в жанра one man show 3 3 Моноспектакъл. — Б.пр. , от който практически никога нямаше да изляза през цялата си кариера. На представлението след вечеря дойдоха почти всички, нямаше какво да се прави до отварянето на дискотеката и следователно събрах публика от около осемстотин души. Изпълнението ми имаше невероятен успех, много хора се смееха до сълзи и беше изпратено с продължителни аплодисменти. Същата вечер в дискотеката една красива брюнетка на име Силви ми каза, че страхотно съм я разсмял и че харесвала момчетата с чувство за хумор. Така загубих девствеността си и намерих призванието си.

След зрелостния изпит се записах на курс по актьорско майсторство: последваха не особено славни дни, през които ставах все по-зъл и следователно все по-злъчен; при тези обстоятелства успехът в крайна сметка дойде — и той беше толкова голям, че дори ме изненада. Бях започнал с малки скечове за семейства на разведени, за журналистите от „Льо Монд“, за посредствеността на средните класи като цяло — много добре изобразявах кръвосмесителните изкушения на интелектуалци на върха на кариерата при вида на собствените им или доведени и заварени дъщери с гол пъп и панталони, свлечени под прашката. Накратко, бях тънък наблюдател на съвременната действителност ; често ме сравняваха с Пиер Депрож 4 4 Депрож, Пиер (1939–1988) — френски актьор комик, създател и изпълнител на популярни моноспектакли и сатирични радиопредавания, автор на широко известния „Излишен речник за употреба на елита и на много богатите“ и на поредицата „Хроники на обикновената омраза“. — Б.пр. . Въпреки че продължавах с моноспектаклите, приемах покани за телевизионни предавания; избирах ги заради голямата им зрителска аудитория и посредствеността им, която никога не пропусках да подчертая, но доста внимателно — трябваше водещият да се чувства леко застрашен, но не много. Общо взето, бях добър професионалист , но може би все пак не заслужавах репутацията си. Не бях единственият.