Мишел Уелбек - Възможност за остров

Изабел беше с мен и ме съветваше много умело.

— Трябва — каза ми тя още отначало — да спечелиш на своя страна цялата измет. Ако типовете от изметта са с тебе, ставаш неуязвим…

— Те са на моя страна — възмутих се аз, — нали идват на представленията ми.

— Не е достатъчно; трябва ти още нещо. Най-много от всичко те си падат по мангизите. Имаш ги, но не го показваш достатъчно. Трябва да се изръсиш.

Няма как, послушах я и си купих едно „великолепно и изискано“ „Бентли Континентал GT“, което според „Автожурнал“ символизира завръщането на Бентли към първоначалната му цел: да предлага много луксозни спортни коли. След месец бях на корицата на „Радикал Хип-Хоп“ — е, не толкова аз, а най-вече колата ми. Повечето от рапърите си купуваха „Ферари“, няколко особняци — „Порше“, но с „Бентли“-то окончателно им разказах играта. Тези тъпанари нямат никаква култура, дори и за автомобили. Можех да си купя „Астор-Мартин“, но „Бентли“ беше по-скъпа и в крайна сметка по-добра, на покрива й безпроблемно можеха да седнат три мадами. В крайна сметка за сто и шейсет хиляди евро това си беше почти на далавера; във всеки случай, изчислена в доверието от страна на изметта, инвестицията ми беше много сполучлива.

Този спектакъл отбеляза началото на кратката ми, но доходоносна кариера в киното. Вътре в шоуто бях вмъкнал късометражен филм, първоначалният ми проект, озаглавен „ДА ХВЪРЛЯМЕ С ПАРАШУТ МИНИПОЛИ НАД ПАЛЕСТИНА“, вече носеше онзи леко ислямофобски гротесков тон, който по-късно толкова допринесе за моята слава; но по съвета на Изабел реших да добавя и малка доза антисемитизъм в противовес на общия антиарабски характер на спектакъла; това беше благоразумно. Спрях се на порнофилм, т.е. на пародия на порнофилм — жанр, който, признавам, се пародира лесно. Филмът беше озаглавен „ОБЛИЖИ МИ ИВИЦАТА ГАЗА“ (моя дебел еврейски за… селник) . Актрисите бяха автентични арабки, гарантирано от 93-ти департамент 15 15 93-ти департамент се нарича парижкото предградие „Сен Дьони“, където живее компактна група имигрантско население, най-вече от арабски произход. — Б.пр. — в стил курвета, но забулени; бяхме направили външните снимки на Пясъчното море в Ерменонвил. Беше смешно; разбира се, хуморът беше доста солен. Хората се бяха смели, е — повечето от хората. По време на едно интервю с участието на Джамел Дебуз 16 16 Дебуз, Джамел — френски комик от марокански произход, роден 1975 г. Участва в много филми и моноспектакли. — Б.пр. той ме нарече „супер готин пич“; накратко, не можеше да бъде по-добре. Вярно е, че Джамел ме светна в гримьорната преди предаването: „Не мога да те критикувам, пич. Имаме една и съща публика“. Фожиел 17 17 Фожиел, Марк-Оливие — френски продуцент и телевизионен водещ. Известен с предаването „Не можеш да се харесаш на всички“. — Б.пр. , който беше организирал интервюто, веднага разбра, че сме се сдушили, и започна да трепери от шубе; трябва да призная, че отдавна исках да размажа това лайно. Но се въздържах, бях много добър, super cool 18 18 Супер готин (англ.). — Б.пр. наистина.

Продуцентите на спектакъла ме бяха накарали да изрежа част от късометражния филм — да си призная, тя не беше особено смешна; бяхме я заснели в един блок, определен за събаряне във Франконвил, който уж изобразяваше Източен Ерусалим. Ставаше дума за диалог между терорист от Хамас и германски турист. Разговорът им ту приемаше формата на паскаловски разсъждения за основите на човешката идентичност, ту наподобяваше икономически размисли а ла Шумпетер 19 19 Шумпетер, Йозеф — австрийски икономист, автор на книгата „Капитализъм, социализъм и демокрация“ (1942). — Б.пр. . В началото палестинският терорист установяваше, че в метафизичен план стойността на заложника — тъй като е неверник — е равна на нула, но не е отрицателна, както примерно щеше да бъде, ако беше евреин; следователно унищожението му нямаше да бъде плод на желание, а на липса на интерес. Но в икономически план стойността на заложника беше значителна, защото той спадаше към богата нация, известна със своята солидарност с гражданите си. След този преамбюл палестинският терорист предприемаше серия от опити. Отначало изваждаше един зъб на заложника — с голи ръце, — а после констатираше, че пазарната стойност остава непроменена. След това правеше същото с един нокът, но този път служейки си с клещи. Намесваше се втори терорист и между двамата палестинци се оформяше малка дискусия, основаваща се в по-голяма или в по-малка степен на Дарвиновите тези. В заключение те откъсваха тестикулите на заложника, без да пропуснат грижливо да зашият раната, за да избегнат преждевременната му смърт. Накрая единодушно стигаха до извода, че след операцията се е променила само биологичната стойност на заложника; метафизичната му стойност си оставаше нула, а пазарната — много висока.