Мишел Уелбек - Възможност за остров

Познавайки страданието на хората, аз участвам в прекъсването на връзката, осъществявам връщането към спокойствието. Когато убия някой по-нахален от останалите дивак, задържал се твърде дълго край защитната бариера — често става дума за женска с увиснали гърди, размахваща малкото си в знак на молба, — имам чувството, че извършвам необходим и напълно законен акт. Идентичността на лицата ни — толкова по-учудваща поради факта, че повечето от скитащите в областта са от испански или магребски произход — за мен е сигурен знак, че са осъдени на смърт. Човешкият вид ще изчезне, той трябва да изчезне, за да се сбъднат думите на Върховната сестра.

На север от Алмерия климатът е мек, почти няма диви зверове; може би поради това гъстотата на диваците остава висока, макар че постоянно намалява — преди няколко години забелязах, не без ужас, стадо от стотина индивиди. Кореспондентите ми твърдят обратното за по-голямата част от повърхността на планетата: общо взето, диваците са на изчезване; на много места не са забелязвани от няколко века насам; някои наблюдатели дори са стигнали до извода, че съществуването им е мит.

Няма ограничение в областта на интермедийните, но има някои сигурни неща. Аз съм Вратата. Аз съм Вратата, Пазителят на Вратата. Наследникът ще дойде; трябва да дойде. Поддържам присъствието, за да направя възможно идването на Бъдещите.

Самотата между двама души е доброволен ад. В живота на двойката, най-често от самото начало, съществуват някои подробности, някои разногласия, за които и двамата решават да мълчат, възторжено убедени, че в крайна сметка любовта ще разреши всички проблеми. Проблемите обаче постепенно и мълчаливо нарастват и след няколко години избухват и разрушават всяка възможност за съвместен живот. Още от началото Изабел беше предпочела да я чукам отзад; всеки път, когато опитвах друга поза, тя отначало се съгласяваше, но после, сякаш противно на волята си, се обръщаше смутено усмихната. През всички тези години смятах, че това предпочитание се дължи на някаква анатомична особеност, наклон на влагалището, знам ли какво, е, едно от онези неща, които мъжете, въпреки цялата им добра воля, не могат да осъзнаят напълно. Шест седмици след като пристигнахме, докато я любех (както обикновено отзад, но в спалнята ни имаше голямо огледало), забелязах, че непосредствено преди оргазма тя затваря очи и ги отваря дълго след като актът е свършил.

Мислих за това през цялата нощ, пресушавайки две бутилки доста противно испанско бренди — спомнях си любовните ни сцени, прегръдките, всички моменти, които ни бяха свързвали; виждах я как всеки път отвръща поглед или затваря очи и заплаках. Изабел се оставяше на насладата, даваше наслада, но не я обичаше; не я обичаше у мен и безспорно още по-малко у себе си. Всичко съвпадаше — всеки път, когато я виждах да се прехласва пред изобразяването на пластичната красота; ставаше дума за художници като Рафаел и най-вече Ботичели — за нещо понякога нежно, но често студено и винаги много спокойно; тя никога не беше разбирала абсолютното ми възхищение от Ел Греко, никога не беше ценяла екстаза и аз плаках дълго, защото у себе си ценях най-много тази естественост, тази способност да се отдавам на насладата, а презирах интелекта, разума и хумора си. Никога нямаше да постигнем безгранично тайнствения поглед на двама души, единни в щастието си, приемащи смирено органите си и ограничената радост на телата; никога нямаше да бъдем истински любовници.

Имаше и по-лошо, разбира се — идеалът за красота, от който Изабел се отдалечаваше, щеше да я разруши пред очите ми. Най-напред възненавидя гърдите си (вярно е, че започваха леко да увисват), после — дупето си. Все по-често трябваше да гасим лампата; после изчезна и сексуалността. Изабел вече не съумяваше да се понася и поради това не понасяше любовта, която й се струваше фалшива. Но аз все още се дървех по малко, е, съвсем малко, и то в началото; това също изчезна и от този момент всичко беше казано; оставаше само да си спомняме уж ироничните думи на андалуския поет:

Когато сексуалността изчезне, се появява тялото на другия с донякъде враждебното си присъствие: шумове, движения, миризми. Постепенно и самото присъствие на това тяло, което вече не можеш да докоснеш, започва да ти пречи; за жалост всичко това е известно. Нежността изчезва веднага след като изчезне еротиката. Няма никаква пречистена връзка, никакво възвишено единение на душите, нищо, което да я наподобява или дори да намеква за нея. Когато изчезне физическата любов, изчезва всичко; унило, тъпо раздразнение изпълва постепенно хода на дните. А аз не си правех никакви илюзии за физическата любов. Младост, красота, сила — критериите на физическата любов са досущ като тези на нацизма. С една дума, бях потънал до гуша в лайна.