Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Нашият Сирадж, който познава темата изтънко, е в състояние с часове да те убеждава в обратното — рече Иън.

Сирадж кимна сериозно, сякаш да потвърди безграничната си начетеност в тази област.

— Случайно да си чувала за франкмасоните? — подхвана той.

— Стига, моля ти се — пресече го Бен, — Шиър ще вземе да си помисли, че сме някаква шайка магьосници.

— Ане сте ли? — разсмя се момичето.

— Не — отвърна Сет тържествено. — Обществото „Чоубар“ изпълнява две напълно достойни цели: да си помагаме един на друг и на останалите и да споделяме знанията си, за да изградим едно по-добро бъдеще.

— Та нали всички големи врагове на човечеството претендират, че правят точно това? — възкликна Шиър.

— Само през последните две-три хиляди години — намеси се Бен. — Хайде да сменим темата. Тази нощ е много специална за нас.

— Днес се разпускаме — обади се Майкъл.

— Я виж, немият проговори — възкликна Рошан изненадан.

Шиър оглеждаше групата с известно учудване, опитвайки се да скрие колко се забавляваше от словесната им престрелка.

— Майкъл иска да каже, че днес ще се състои последното заседание на обществото „Чоубар“ — поясни Бен. — След седем години завесата пада. Край на представлението.

— Колко жалко — рече Шиър, — веднъж и аз да попадна на истинско тайно общество и да се окаже, че то е на път да се разпусне. Няма да имам време да постъпя в редиците ви.

— Никой не е казал, че приемаме нови членове — побърза да уточни Изабел, която досега бе слушала мълчаливо разговора, без да сваля очи от натрапницата. — Всъщност, ако не бяха някои дърдорковци, които нарушиха една от клетвите на „Чоубар“, дори нямаше да знаеш, че то съществува. Само да видят фуста и веднага се продават за паница леща.

Доловила леката враждебност в тона ѝ, Шиър се усмихна помирително на Изабел. Доскоро тя бе единственото момиче в групата и сега не бе лесно да се примири със загубата на изключителния си статус.

— Както е казал Волтер, най-лошите женомразци винаги са жени — небрежно подхвърли Бен.

— И кой, по дяволите, е тоя Волтер? — сопна се Изабел. — Само твоят мозък може да роди подобна глупост.

— Чуйте гласа на невежеството — рече Бен. — Макар че Волтер може и да не е казал точно това…

— Стига сте се препирали — намеси се Рошан. — Изабел има право. Изобщо не биваше да издаваме нищо.

Шиър наблюдаваше с известно безпокойство бързата промяна на настроението в групата.

— Не искам да ставам причина за спор. Най-добре ще е да се върна при баба ми. Смятам да забравя всичко, което съм чула тук — рече тя, подавайки чашата с лимонада на Бен.

— По-полека, принцесо — извика Изабел след нея.

Шиър се обърна и я погледна.

— Сега, когато вече знаеш нещичко, ще трябва да научиш всичко и да го пазиш в тайна — каза Изабел смутено, като се усмихваше с половин уста. — Съжалявам за онова, което казах одеве.

— Добра идея — отсъди Бен. — Давай нататък!

Гостенката учудено повдигна вежди.

— Ще трябва да плати встъпителната такса — напомни Сирадж.

— Нямам никакви пари…

— Ние не сме църква, драга моя, не ти искаме парите — рече Сет. — Друга е цената.

Шиър обходи с поглед загадъчните лица, търсейки отговор. Иън ѝ отвърна с приветлива усмивка.

— Спокойно, не става дума за нещо лошо — поясни момчето. — Обществото „Чоубар“ се събира на тайно място в малките часове. Всички плащаме встъпителната вноска, когато се присъединяваме към клуба.

— Кое е това тайно място?

— Един дворец — отвърна Изабел. — Среднощният дворец.

— Никога не съм го чувала.

— Никой освен нас не е чувал за него — рече Сирадж.

— И каква е цената?

— Една история — отвърна Бен. — Някаква лична, тайна история, която не си разказвала на никого. Ще я споделиш с нас и обществото „Чоубар“ никога не ще разгласи твоята тайна.

— Знаеш ли нещо такова, а? — попита Изабел предизвикателно, прехапвайки долната си устна.

Шиър изгледа отново шестте момчета и момичето, които я наблюдаваха внимателно, и кимна.

— Знам такава история, каквато няма как да сте чули някога — рече най-сетне тя.

— Тогава — потри ръце Бен — да се залавяме за работа!

Докато Ариами Бозе обясняваше на Картър причините, които бяха накарали нея и внучката ѝ да се върнат в Калкута след толкова години изгнаничество, седемте члена на обществото „Чоубар“ водеха Шиър през шубраците, ограждащи Среднощния дворец. В очите на новодошлата тъй нареченият Дворец бе просто голяма изоставена къща, през чийто порутен покрив се провиждаше звездното небе. Сред пъстрите сенки се открояваха останките от водоливници, колони и релефи — следи от сградата, която някога се бе издигала като представително каменно имение, излязло сякаш от страниците на вълшебна приказка.