Карлос Сафон - Септемврийски светлини

Момчето и момичето залегнаха на пода. Писалището се блъсна в една стъклена витрина и я направи на пух и прах. Исмаел се надвеси над Ирен, за да я предпази от хвърчащите късове. Когато се осмели да вдигне поглед, тъмната вихрушка бе добила солидна форма. Разперила огромни черни криле, сянката се появи отново, по-голяма и могъща отпреди. Повдигна ноктестата си ръка и разтвори длан. В тъмната маса над нея се очертаха очи и устни.

Исмаел закри Ирен с тялото си, извади отново ножа и го размаха. Сянката се изопна в цял ръст и се втурна към двамата. Лапата ѝ сграбчи острието. Исмаел почувства как ледена вълна плъзна по пръстите му и парализира ръката му.

Оръжието падна на пода и сянката обгърна момчето. Ирен се опита да го измъкне от хватката ѝ, но напразно. Сянката повлече Исмаел към запалената камина.

В този миг вратата на стаята се отвори и на прага се появи Лазарус Жан.

Призрачната светлина, струяща гората, се отразяваше в предното стъкло на жандармерийската кола, която оглавяваше кортежа. Зад нея автомобилът на доктор Жиро и една линейка, извикана от диспансера на Ла Рошел, се носеха с пълна пара по шосето на Английския плаж.

Седнал до Анри Форе, главния комисар, Дориан пръв забеляза златистото сияние, което се процеждаше между дърветата. Отвъд гората се провиждаше силуетът на Крейвънмур, подобен на огромна призрачна въртележка в мъглата.

Комисарят свъси вежди и загледа изумен зрелището; не бе виждал такова нещо през своите петдесет и две години, прекарани в градчето.

— Побързайте! — настоя Дориан.

Комисарят го погледна, даде газ и се запита дали имаше нещо вярно в историята за тъй наречената злополука.

— Има ли нещо, което не си ни казал?

Загледан пред себе си, Дориан не отговори.

Форе даде пълна газ.

Сянката се обърна и щом видя Лазарус, пусна Исмаел като вързоп. Момчето се удари силно в пода и извика сподавено. Ирен се втурна да му помогне.

— Изведи го оттук — рече Лазарус, пристъпвайки бавно към сянката, която се отдръпна назад.

Исмаел почувства пронизваща болка в рамото и изстена.

— Добре ли си? — попита момичето.

Той измънка нещо неразбираемо, но се изправи и кимна. Лазарус ги изгледа с непроницаемо изражение.

— Вземете я и излезте оттук — нареди той.

Сянката засъска пред него като разярена змия. Сетне изведнъж се хвърли към стената и портретът я погълна отново.

— Казах да се махате оттук! — извика Лазарус.

Исмаел и Ирен подхванаха Симон и я повлякоха към прага. Точно преди да излязат, Ирен се извърна да погледне майстора на играчки и видя как той се приближи до ложето с балдахина и повдигна завесата с безкрайна нежност. Видяха се очертанията на женска фигура.

— Почакай… — промълви момичето със свито сърце.

Това сигурно беше Алма. Тръпки побиха Ирен, когато забеляза сълзите, които се стичаха по лицето на Лазарус. Майсторът на играчки взе Алма в обятията си. Ирен никога не бе виждала някой да прегръща друг човек така грижовно. Изражението и всяко движение на Лазарус издаваха нежност и внимание, които явно бяха плод на цял живот, прекаран в благоговейна обич. Ръцете на Алма също се обвиха около него и за един вълшебен миг двамата застинаха в мрака, слети в прегръдка, далеч от този свят. Незнайно защо, на Ирен ѝ се доплака, но в този миг ново видение, ужасно и заплашително, привлече вниманието ѝ.

Извивайки се, тъмното петно пълзеше от портрета към ложето. Момичето изпадна в паника.

— Лазарус, пазете се!

Майсторът на играчки се обърна и видя как сянката се надига пред него с яростен рев. За миг се взря безстрашно в пъклената твар. После погледна към младежите; очите му като че ли се опитваха да им съобщят нещо, което не успяха да разгадаят. В следния миг Ирен изведнъж се досети какво бе намислил Лазарус.

— Не! — извика тя, изтръгвайки се от ръцете на Исмаел, който се опитваше да я задържи.

Майсторът на играчки пристъпи към сянката.

— Няма да ми я отнемеш повторно…

Сянката вдигна лапа, готова да нападне собственика си. Лазарус бръкна в сакото си и извади някакъв блестящ предмет. Револвер.

Смехът на сянката отекна в стаята като вой на хиена.

Лазарус натисна спусъка. Исмаел го гледаше, без да разбира какво става. Майсторът на играчки му се усмихна едва-едва и револверът се изплъзна от ръката му, а на гърдите му се разля тъмно петно. Кръв.

Сянката нададе вопъл, който разтресе цялото имение. Виеше от ужас.

— О, Боже! — изохка Ирен.

Исмаел се втурна към Лазарус, за да му помогне, но раненият вдигна ръка, за да го спре.