Карлос Сафон - Принцът на мъглата

— Внимавайте с камъните. Аз съм свикнал с тях, но несвикнал човек лесно може да се спъне.

Алисия и брат ѝ последваха Роланд по брега до колибата. Това беше малка дървена кабина, боядисана в синьо и червено. Имаше и тясна веранда. Ръждясал фенер, окачен на верига, привлече вниманието на Макс.

— Това е от кораба — поясни Роланд. — Измъкнах оттам сума ти работи и ги донесох в моята колибка. Как ви се струва?

— Фантастична е! — възкликна Алисия. — Тук ли спиш?

— Само понякога, и то през лятото. Зиме е доста студено, пък и не обичам да оставям дядо ми сам горе.

Той отвори вратата и направи път на гостите си да влязат първи.

— Заповядайте! Добре дошли в моя дворец.

Отвътре колибата приличаше на стар базар за морски антики. Трофеите, които момчето бе измъквало от морските води години наред, проблясваха в сумрака като приказно съкровище.

— Евтини дреболии — отбеляза Роланд, — но ми е забавно да ги събирам. Може би днес ще извадим нещо.

В колибата имаше и стар скрин, маса, няколко стола и разнебитено легло, над което бяха поставени етажерки с няколко книги и газена лампа.

— Ех, че хубаво би било да си имам и аз такава къщурка! — промълви Макс.

Роланд се усмихна скептично.

— Приемат се оферти — пошегува се той, очевидно горд от впечатлението, което колибата бе направила на приятелите му. — А сега напред към водата!

Последваха Роланд до края на плажа, където той се зае да развързва вързопа с водолазната екипировка.

— Корабът се намира на около двайсет и пет-трийсет метра от брега. Тук водата става дълбока отведнъж; навлезеш ли три метра навътре, вече не усещаш дъното. Корпусът е на десетина метра дълбочина — поясни Роланд.

Алисия и Макс размениха красноречиви погледи.

— Да — рече новият им приятел, забелязвайки това, — не е добра идея да се опитваш да стигнеш дъното още от първия път. Понякога, когато морето е бурно, се образуват опасни течения. Веднъж направо си изкарах акъла от страх.

Сетне подаде на Макс водолазни очила и чифт плавници.

— Е, имаме екипировка само за двама души. Кой от вас ще се гмурне пръв?

Алисия посочи брат си.

— Благодаря ти — прошепна той.

— Не се тревожи, Макс — успокои го Роланд. — Важното е да се започне. Когато аз се спуснах за пръв път, насмалко не припаднах. В един от комините на кораба се спотайваше грамадна мурена 1 1 Хищна риба от разред Змиоркообразни. — Б.пр. .

— Грамадна какво? — подскочи Макс.

— Нищо, нищо — отвърна Роланд. — Просто се помайтапих. Там долу няма никакви чудати гадини, уверявам те. Което всъщност е странно, защото потъналите кораби обикновено са като рибна ферма. Но не и този. Рибите май нещо не го харесват. Слушай, да не вземеш сега да се уплашиш, а?

— Кой, аз? — напери се Макс. — Да се уплаша? Как ли не!

Въпреки че бе зает да си поставя плавниците, той забеляза, че Роланд хубавичко огледа сестра му от глава до пети, докато тя сваляше памучната си рокля. Останала по бял бански костюм — единствения, който имаше, — Алисия нагази във водата до коляно.

— Хей — просъска Макс, — това да не ти е парче торта? Това е сестра ми, ясно ли ти е?

Роланд му хвърли съучастнически поглед.

— Твоя беше идеята да я доведеш, не моя — отвърна той с лукава усмивка.

— Хайде, влизай във водата — пресече го Макс. — Добре ще ти се отрази.

Алисия се обърна и не можа да сдържи смеха си, когато ги видя издокарани като водолази.

— Ама че сте картинка! — подразни ги тя.

Двете момчета се спогледаха през водолазните си очила.

— Само едно да ти кажа — рече Макс, — никога не съм правил това преди. Искам да кажа, че не съм плувал под вода. Плувал съм в басейни, естествено, но не знам дали…

Роланд подбели очи.

— Знаеш ли как да дишаш под вода? — попита.

— Казах, че не зная как да плувам под вода, а не, че съм идиот — отвърна Макс.

— Е, ако знаеш как да задържаш дъха си под вода, значи умееш и да се гмуркаш — поясни Роланд.

— Момчета, умната! — извика Алисия. — Слушай, Макс, сигурен ли си, че това е добра идея?

— Всичко ще я наред — увери я Роланд, след което се обърна към брат ѝ и го потупа по рамото. — Първо вие, капитан Немо.

Макс за пръв път в живота си се потапяше под повърхността на морето и пред смаяния му поглед се разкри цяла вселена от светлини и сенки, по-изумителна от всичко, което си бе представял. Слънчевите лъчи се процеждаха във водата като завеси от мъглява светлина, които бавно се полюшваха в такт с движението на вълните, а повърхността се бе превърнала в мътно танцуващо огледало. Макс задържа дъха си още няколко секунди, после изплува, за да поеме въздух. Роланд го наблюдаваше внимателно на няколко метра зад него.