Карлос Сафон - Принцът на мъглата

— Бях много малък. Почти не ги помня — отвърна той, избягвайки погледа на Алисия, която не можеше да бъде заблудена от тази малка лъжа.

— И какво стана после? — настоя Макс.

Сестра му го изпепели с поглед.

— Дядо ми се погрижи за мен и ме прибра да живея с него в къщата при фара. Беше инженер и от години поддържаше фара в този участък от брега. Практически го бе построил със собствените си ръце през 1919 г. и общината го бе назначила пожизнено на този пост. Историята е много любопитна, ще видите.

На 23 юни 1918 г. дядо ми се качил на борда на „Орфей“ от пристанището в Саутхамптън 2 2 Саутхамптън — град в Южна Англия, графство Хампшър; важно пристанище на Ламанша. — Б.пр. , само че пътувал инкогнито. „Орфей“ не бил пътнически, а товарен кораб с лоша слава. Капитанът му — впиянчен холандец, продажен до мозъка на костите си — имал навика да го отдава под наем на онзи, който му предложел най-висока цена. Предпочитаните му клиенти най-често били контрабандисти, които искали да прекосят Ламанша. Такава слава имал „Орфей“, че дори немските ескадрени миноносци го познавали и не го потапяли, щом се натъкнели на него в открито море. Тъй или иначе, към края на войната бизнесът започнал да запада и Летящия холандец, както го наричаше дядо ми, трябвало да си потърси други тъмни сделки, за да плати дълговете от комар, които бил натрупал в последно време. Изглежда, че в една от нощите, когато късметът му изневерявал — а такива били повечето нощи, — капитанът загубил дори и ризата на гърба си в една игра с някой си мистър Каин, собственик на пътуващ цирк. Като отплата за дълга въпросният мистър Каин поискал от холандеца да качи цялата му трупа на кораба си и да я превози тайно през Канала. Но тъй нареченият цирк криел нещо повече от няколко обикновени панаирджийски шатри и имал интерес да изчезне час по-скоро. Нелегално, то се знае. Холандецът се съгласил. Какво друго му оставало? Ако откажел, щял да изгуби кораба си.

— Почакай малко — прекъсна го Макс. — Какво общо имал дядо ти с тази работа?

— Ще стигна и до това — продължи Роланд. — Както ви казах, мистър Каин — макар че това не било истинското му име — криел много неща. Дядо ми следвал дирята му от дълго време. Двамата имали сметки за уреждане и дядо ми смятал, че ако мистър Каин и неговите авери успеели да прекосят Канала, шансовете му да ги залови щели да пропаднат завинаги.

— Затова ли се е качил на борда на „Орфей“? — попита Макс. — Като гратисчия?

Роланд кимна.

— Има нещо, което не разбирам — каза Алисия. — Защо не се е обърнал към полицията? Та той е бил инженер, а не жандарм. Какви сметки за уреждане е имал с оня мистър Каин?

— Мога ли да си довърша разказа? — попита Роланд.

Макс и сестра му кимнаха в унисон.

— Добре. И тъй, той се качил на кораба. „Орфей“ отплавал по пладне и трябвало да стигне до целта си в потайна доба, но нещата се объркали. Тъкмо след полунощ се разразила буря, която запратила кораба към стръмния бряг. „Орфей“ се разбил в подводните скали близо до брега и потънал за броени минути. Дядо ми оцелял, защото се бил скрил в една спасителна лодка. Всички други на борда се издавили.

Макс преглътна на сухо.

— Искаш да кажеш, че телата им още са там долу?

— Не — отвърна Роланд. — Призори на следващия ден мъгла се спуснала над брега. Местните рибари намерили дядо ми да лежи в несвяст на същия този плаж. Часове по-късно, когато мъглата се разнесла, неколцина от тях излезли с лодките си да претърсят зоната на корабокрушението. Така и не намерили нито едно тяло.

— Но в такъв случай… — смотолеви Макс.

Роланд му даде знак да го остави да продължи.

— Отнесли дядо ми в градската болница, където бълнувал дни наред. Когато се възстановил, решил — в знак на благодарност за грижите — да построи фар на върха на скалите, за да предотврати подобни трагедии в бъдеще. С времето самият той станал пазач на фара.

Тримата приятели се умълчаха. Накрая Роланд погледна първо към Алисия, после и към брат ѝ.

— Роланд — подхвана Макс, като се опитваше да намери думи, с които да не засегне приятеля си, — има нещо в тази история, което някак не се връзва. Струва ми се, че дядо ти не ти е разказал всичко.

Роланд не продума известно време. После се усмихна едва-едва и кимна няколко пъти — много бавно.

— Знам — промълви той. — Знам.

Ирина усети как ръцете ѝ изтръпват, докато се бореше безуспешно с бравата. Останала без дъх, тя се обърна и се притисна с всички сили към вратата на стаята. Не можеше да откъсне очи от ключа, който се въртеше в ключалката на гардероба.