Карлос Сафон - Принцът на мъглата

— Добре — каза след няколко секунди, кимвайки към двете момчета. — Как е мама?

Макс чуваше неясния глас на баща си по линията.

— Не се тревожи — рече Алисия. — Не. Няма нужда. Да, ще се справим. Обади се утре пак. — След кратка пауза кимна. — Така и ще направя. Лека нощ, татко.

Тя затвори телефона и погледна брат си.

— Ирина е под наблюдение. Лекарите казват, че има мозъчно сътресение. Още е в кома, но ще се оправи.

— Сигурна ли си, че са казали това? — рече Макс. — А как е мама?

— Можеш да си представиш! Засега ще прекарат нощта там, защото мама не иска да отиде на хотел. Утре в десет ще ни се обадят пак.

— Какво ще правим сега? — плахо попита Роланд.

Алисия сви рамене и се опита да се усмихне успокоително.

— Някой да е гладен? — попита тя двете момчета.

Макс сам се изненада, когато осъзна, че е гладен като вълк. Сестра му въздъхна и се усмихна уморено.

— Май и на тримата добре ще ни дойде да хапнем нещо — заключи тя. — Има ли възражения?

Макс приготви сандвичи за няколко минути, докато Алисия правеше лимонада. Тримата приятели вечеряха на верандата, седнали на пейката под мъжделивата светлина на жълтеникавата лампа, която се люлееше от бриза, обвита от танцуващ рояк нощни пеперуди. Пълната луна се издигаше над морето, превръщайки водната повърхност в необятно езеро от разтопен метал.

Хранеха се мълчаливо, докато гледаха морето, заслушани в шепота на вълните. Когато опустошиха сандвичите и лимонадата, тримата се спогледаха съучастнически.

— Сигурно няма да мигна до сутринта — рече Алисия, като се изправи и огледа хоризонта.

— Надали някой от нас ще мигне тази нощ — съгласи се брат ѝ.

— Имам една идея — обади се Роланд. — Някога да сте се къпали в морето нощем?

— Шегуваш ли се? — тросна се Макс.

Без да каже дума, Алисия изгледа двете момчета с блеснали, загадъчни очи, после спокойно се отправи към плажа. Макс гледаше смаяно как сестра му прекоси пясъчната ивица и, без да се обръща назад, съблече бялата си памучна рокля.

Алисия поспря за миг в самия край на брега — бледата ѝ кожа блестеше под синкавото сияние на луната, — после бавно се потопи в онова безкрайно море от светлина.

— Няма ли да дойдеш, Макс? — попита Роланд, следвайки стъпките на момичето по пясъка.

Макс само поклати глава, гледайки как приятелят му се гмурна в морето. Смехът на Алисия долиташе до него през шепота на вълните.

Седеше безмълвно на верандата и размишляваше над осезаемото електричество, което течеше между сестра му и Роланд. Опитваше се да реши дали това неясно привличане, от което се чувстваше изключен, го натъжава, или не. Докато ги наблюдаваше как цамбуркат във водата, Макс разбра — навярно още преди те самите да го осъзнаят, — че между тях се заражда дълбока връзка, която ще ги сплоти през това лято, неотразима като съдбата.

Тези мисли извикаха в ума му сенките на войната, която се водеше тъй близо и същевременно тъй далече от техния плаж — една безлика война, която твърде скоро щеше да призове приятеля му, а може би и самия него. Размисли се и за всичко, което се бе случило през този дълъг ден — от призрачната гледка на „Орфей“ под водите до разказа на Роланд в колибата на плажа и произшествието с Ирина. Усети как го обзема дълбока тревога, която смехът на Алисия и Роланд не можеше да разсее. За пръв път в живота си имаше чувството, че времето тече по-бързо, отколкото би желал, и че вече не може да потърси убежище в бляна за отминалите години. Колелото на съдбата се бе завъртяло неумолимо и този път не той бе хвърлил заровете.

По-късно, под отблясъците на огъня, който стъкмиха на плажа, тримата най-сетне заговориха за онова, което от часове се въртеше в главите им. Златистото сияние на пламъците се отразяваше във влажните, блеснали лица на Алисия и Роланд. Макс известно време ги наблюдаваше внимателно, преди да се реши да заговори.

— Не знам как да го обясня, но мисля, че тук става нещо — подхвана той. — Не знам какво е, но има прекалено много съвпадения. Статуите, този символ, корабът…

Макс очакваше, че другите двама ще възразят или ще го успокоят с разумни доводи, които на него му убягваха, убеждавайки го, че опасенията му са просто резултат от един дълъг ден с много събития, които е взел твърде насериозно. Ала нищо такова не се случи. Алисия и Роланд кимнаха мълчаливо, без да откъсват очи от огъня.

— Ти си сънувала оня клоун, нали? — попита Макс.

Сестра му кимна.