Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

При друг случай такава вечер би доставила удоволствие на Чарлс до голяма степен, защото докторът си позволи някои волности с езика и с фактите (особено когато месестата сьомга се превърна в анатомическа останка и господата преминаха към кана портвайн), които не бяха съвсем comme il faut 30 30 Както подобава (фр.). — Б.пр. в общество, за каквото Ърнестина беше подготвена с възпитанието си. Чарлс забеляза, че — за разлика от леля Трантър — тя един-два пъти се смути, и изпита носталгия по свободните нрави от младостта на двамата си по-възрастни гости, към които те все още с наслада се връщаха. Като гледаше дяволитите очи на дребничкия доктор и развеселената леля Трантър, той усети някаква погнуса от собственото си време — от задушаващата му благопристойност, от преклонението му не само пред действителното механизиране на транспорта и индустрията, но и пред далеч по-страшното механизиране на човешките отношения.

Тази удивителна в обективността си преценка може да ви се види в противоречие с поведението на Чарлс през деня. Той не си го призна така грубо, но и не си затвори съвсем очите пред своето непостоянство. Възприемайки друга тактика, той отсъди, че е погледнал на мис Удръф прекалено сериозно и вместо да я отмине, така да се каже, се бе препънал о нея. Прояви особена грижовност към Ърнестина, която вече не беше souffrante 31 31 Неразположена (фр.). — Б.пр. , но й липсваше малко от обичайната веселост, макар че бе трудно да се определи дали това се дължи на мигрената или на шеметната словесна жига на ирландеца. Както на концерта, на Чарлс пак му мина през ум, че у нея има нещо повърхностно… че по своята същност и изява находчивостта й е по-скоро хитрина. Дали под целомъдреното й кокетство не се криеше някакъв механизъм, нещо подобно на хитрите момичета автомати от Хофмановите разкази?

Но после си помисли: та тя е дете между трима възрастни; и нежно стисна ръката й под махагоновата маса. Беше очарователна, когато се изчервяваше.

Накрая двамата господа — високият Чарлс, смътно напомнящ на покойния принц консорт, и дребничкият слаб доктор — придружиха дамите до дома им. Беше десет и половина, час, в който светският живот в Лондон тъкмо започваше, но този град отдавна вече беше потънал в обичайния си дълъг сън. Когато вратата се затвори пред усмихнатите им лица, двамата се оказаха единствените живи същества на Броуд Стрийт.

Докторът се почеса по носа.

— А на вас, сър, предписвам обилна доза грог, приготвен от собствената ми веща ръка. — Чарлс си даде вид, че вежливо възразява. — Нареждане на лекаря, нали знаете? Dulce est desipere 32 32 Неправилно изговорен латинският израз „Сладко е да се надяваш“, който докторът доближава фонетично до английския глагол „sip“ — отпивам на малки глътки. — Б.пр. , както е казал поетът. Сладко е да си пийнеш на подходящо място.

Чарлс се засмя.

— Ако обещаете, че грогът ще е по-добър от латинския ви, с най-голямо удоволствие.

Десет минути по-късно Чарлс удобно се беше разположил в „каютата“, както доктор Гроган наричаше своя кабинет със заоблен еркер на втория етаж и с изглед към малкия залив между брега и вълнолома; стаята, твърдеше ирландецът, ставала особено приятна през лятото, понеже разкривала гледка към нереидите, които идват да се къпят. Какво по-хубаво — и в двата смисъла на думата — за един лекар от това, че трябва да предписва на пациентите си нещо, което радва и неговия поглед. На масата пред еркерния прозорец лежеше малък телескоп, изящно изработен в грегориански стил.

— Само за астрономически цели, разбира се — каза Гроган, като намигна и лукаво се облиза.

Чарлс подаде глава през прозореца и вдъхна соления въздух, а малко вдясно по плажа видя четвъртитите черни силуети на кабините, от които излизаха нереидите. Вместо музика сега от глъбините се носеше само шепотът на прилива по каменистия бряг, а някъде от много по-далеч долитаха приглушените дрезгави крясъци на чайките, накацали върху спокойното море. Зад себе си в осветената стая Чарлс чуваше лек звън на чаши, съпровождащ приготовлението на „лекарството“. Почувства се разпънат между двата свята — топлия уют на цивилизацията зад гърба си и студената тъмна неизвестност навън. Всички ние творим поезия; поетите само я изразяват с думи.

Грогът беше отличен, а бирманската пура с него — приятна изненада. Двамата мъже живееха в епоха, когато всички образовани люде, дори да не са близки, обитаваха едни и същи области на знанието, черпеха осведоменост от общи източници, с утвърдени закони и възприети стойности. Кой днешен лекар познава класиците? Кой аматьор би могъл да бъде равностоен събеседник на професионалния учен? В света на тези двама мъже липсваше тиранията на специализацията. Но нито аз, нито доктор Гроган, както ще видите, бихме искали вие да смесвате прогреса с щастието.