Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Беше му съвсем ясно, че у младата дама се крие огромна, макар и все още непроявена ревнивост. В най-лошия случай щеше да сметне поведението му за непонятно и да му се разсърди, а в най-добрия — само да го подиграва, но и тази възможност не го привличаше много. В случая не му бе до шеги. Чарлс можеше навярно да се довери с много по-малко опасения на мисис Трантър; със сигурност знаеше, че споделя неговите великодушни подбуди. Но тя никак не умееше да се преструва. Не можеше да я помоли да не казва на Ърнестина и ако Тина узнаеше за срещата от леля си, той наистина щеше да се окаже в небрано лозе.

С другите си мисли — за чувствата, които Ърнестина пораждаше у него тази вечер — той дори не смееше да се занимава. Не че веселото й настроение го дразнеше, но му се струваше някак необикновено и неприятно изкуствено, сякаш беше добавка към френската шапка и новата наметка, за да подхожда повече на тях, отколкото на случая. Държанието й изискваше и той да откликне — с подходящо намигване, с постоянна усмивка, — което Чарлс не пропускаше да направи, но също изкуствено, така че и двамата се оказаха в плен на преструвките. Дали от потискащото въздействие на толкова много Хендел и Бах или от твърде честата дисхармония между примадоната и нейния пианист, Чарлс се улови, че крадешком поглежда момичето до себе си — сякаш го виждаше за пръв път и сякаш му бе напълно чуждо. То беше много хубаво, очарователно, но… не беше ли това лице малко безлично, малко еднообразно с изписаното върху него парадоксално съчетание на свенливост и язвителност? И ако махнеш тези две качества, какво остава? Банален егоизъм. Но Чарлс прогони тази жестока мисъл, още щом тя се промъкна в съзнанието му. Та какво друго би могло да се очаква от единственото дете на богати родители? Небето е свидетел — Ърнестина съвсем не беше безлична в сравнение с другите богати млади търсачки на съпрузи в лондонското общество — как иначе щеше да я хареса? Но нима това беше единствената база за сравнение, единственият пазар за невести? Чарлс бе твърдо убеден, че се различава от повечето си съвременници и хората от своята класа. Ненапразно бе пътувал толкова много: английското общество му се струваше прекалено тесногръдо, английската сдържаност — прекалено сдържана, английското мислене — прекалено моралистично, английската религия — прекалено лицемерна. Тогава?

Дали и той не бе подходил съвсем традиционно към жизненоважния въпрос за жената, с която бе избрал да прекара живота си? Не можеше ли да постъпи по-умело, вместо да прави най-обикновеното?

Какво тогава би било най-умното? Трябваше да изчака. Под този рой въпроси, които го жилеха като оси, той започна да изпитва самосъжаление: такъв умен мъж, а да попадне в капан — един Байрон под чехъл. Тогава мислите му отново се насочиха към Сара, към нейния образ, опита се да си спомни лицето й, устата, щедрите чувствени устни. Нямаше съмнение, че тя бе събудила спомени у него — твърде смътни може би, за да търси извора им в миналото си, и все пак те го разстройваха, преследваха го, зовяха скритото му „аз“, за чието съществуване той едва ли подозираше. Каза си мислено: „Може да е най-глупавото нещо, но тази жена ме привлича.“ Струваше му се, че не самата Сара го привличаше — как би могла, нали е сгоден — а някакво чувство, някаква възможност, чийто символ беше тя. Тя го караше да усеща, че е лишен от нещо. Винаги бе гледал на бъдещето си като на неизчерпаема възможност; сега то изведнъж се бе превърнало в очертан маршрут до познато място. Сара му бе напомнила именно това.

Лакътят на Ърнестина нежно му напомни настоящето. Певицата очакваше аплодисменти и Чарлс вяло вложи своя дял. Като пъхна ръцете си отново в маншона, Ърнестина насмешливо направи нещастна физиономия, с което едновременно укоряваше и неговата разсеяност, и ужасното изпълнение. Той й се усмихна. Беше толкова млада, такова дете. Как да я упреква? В края на краищата беше само жена. Никога нямаше да разбере толкова много неща: колко разностранен е мъжкият живот, колко непосилно трудно е да си човек, за когото светът съвсем не се състои само от рокли, дом и деца.

Всичко ще се оправи, когато тя стане истински негова — в леглото, по банкова сметка… е, разбира се, и в сърцето.

В този момент Сам мислеше точно обратното: от колко много неща разбира неговата потомка на Ева. Трудно е да си представим днес какви огромни различия деляха едно момче, родено в Лондон, от дъщерята на каруцар от затънтено село в Източен Девън. Да бяха ескимос и девойка от племето зулу, не биха имали повече бариери помежду си. Дори езикът им почти не беше еднакъв и затова невинаги единият разбираше какво бе казал другият.