Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Това говореше добре за проницателността на Чарлс, защото беше забелязал нещо, убягнало на почти всички в Лайм. Но заключението му може би щеше да си остане само предположение, ако домакинята не се бе проявила с един от характерните си поултнизми.

— Онова момиче, което изгоних… нали не ви е създавало други неприятности?

Мисис Трантър се усмихна.

— Мери ли? Не бих се разделила с нея за нищо на света.

— Мисис Феърли ме уведоми, че точно днес сутринта я видяла да разговаря с някакъв мъж. — Мисис Поултни си послужи с думата „мъж“ така, както двама патриотично настроени французи биха изрекли „нацист“ по време на окупацията. — Някакъв млад човек. Мисис Феърли не го познавала.

Ърнестина отправи към Чарлс остър, укорителен поглед; за миг той ужасен си помисли, че обвиняват него, после се сети и се усмихна.

— Това несъмнено е бил Сам, моят слуга, госпожо — успокои той мисис Поултни.

Избягвайки очите му, Ърнестина се намеси:

— Исках да ти кажа. И аз ги видях да си говорят вчера.

— Но, разбира се… нима ще им забраним да разговарят като се срещнат?

— Има огромна разлика между онова, което може да е приемливо в Лондон, и това, което приличието позволява тук. Мисля, че трябва да поговориш със Сам. Момичето не е държано достатъчно строго.

Мисис Трантър се засегна:

— Ърнестина, мила… тя е доста жизнерадостна, но аз никога не съм имала и най-малката причина за…

— Моя мила и добра лельо, съвсем ясно ми е колко я харесвате.

Чарлс усети острия й тон и се притече на помощ на засегнатата мисис Трантър.

— Да можеше повече господарки да имат същото отношение! Една весела прислужничка на входната врата е най-доброто доказателство, че и къщата е весела.

При тези думи Ърнестина сведе очи, а устните й издайнически се присвиха. Добрата мисис Трантър леко се изчерви от комплимента и също сведе поглед. Мисис Поултни изслуша тази словесна престрелка не без задоволство и реши, че Чарлс й е вече достатъчно неприятен и може да бъде груба с него.

— Бъдещата ви съпруга има по-вярна преценка за тези неща от вас, мистър Смитсън. Познавам достатъчно добре въпросното момиче. Принуди ме да я уволня. Ако бяхте по-възрастен, щяхте да знаете, че строгостта не е излишна в това отношение.

Тя също заби поглед в земята, с което обикновено даваше да се разбере, че е казала последната си дума по някой въпрос, приключвайки го с това завинаги.

— Прекланям се пред далеч по-големия ви опит, госпожо.

Но тонът му беше безпогрешно хладен и саркастичен. И трите дами седяха, без да се поглеждат: мисис Трантър — от смущение, Ърнестина — от яд към себе си, загдето не си е мълчала и без да иска, бе навлякла такова пренебрежително отношение към Чарлс, а мисис Поултни… просто защото си беше мисис Поултни. Така че най-сетне Сара и Чарлс се спогледаха, незабелязано от другите дами. Погледите им бяха съвсем кратки, но казваха невероятно много: двама непознати бяха разбрали, че имат общ враг. За първи път тя не гледаше през него, а право в него; и Чарлс реши, че ще отмъсти на мисис Поултни и ще даде на Ърнестина много необходим очевидно урок по елементарна човечност. Спомни си също и как неотдавна кръстоса саби с бащата на Ърнестина по въпроса за Чарлс Дарвин. Слепият фанатизъм бе проникнал твърде дълбоко в страната; той обаче няма никакво намерение да се примирява с него у момичето, за което щеше да се ожени. Ще поговори със Сам, за бога, разбира се, че ще поговори.

Как стана това, ще видим след малко. Но в общи линии насоката на разговора бе вече предопределена, тъй като „човекът“ на мисис Поултни седеше в същото време в кухнята на долния етаж у мисис Трантър.

Сам наистина беше срещнал Мери на Кум Стрийт тази сутрин и невинно бе запитал, дали „въглищарят“ може да донесе „стоката“ след един час. Той знаеше, разбира се, че двете дами ще са на гости в Малборо Хаус.

Разговорът в кухнята беше удивително сериозен, във всеки случай много по-сериозен от онзи, който се водеше в гостната на мисис Поултни. Мери се бе подпряла на големия шкаф, скръстила изящните си ръце, а изпод шапчицата й се бе изплъзнал сламенорус кичур коса. От време на време тя задаваше по някой въпрос, но говореше главно Сам, макар и повечето време към изтрития край на дългата кухненска маса. Погледите им се срещаха само съвсем случайно, но и тогава по взаимно съгласие свенливо ги отместваха встрани.