Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Гостите бяха въведени. Мисис Трантър изситни напред, многословна и сърдечна. Сара стоеше на заден план, мъчително притеснена; Чарлс и Ърнестина застанаха непринудено на килима зад двете възрастни дами, които се познаваха от толкова десетилетия, че непременно трябваше да се прегърнат символично. После беше представена Ърнестина, която направи някакво далечно подобие на реверанс, преди да поеме царствената ръка.

— Как сте, мисис Поултни? Изглеждате прекрасно.

— На моята възраст, мис Фрийман, има значение само духовното здраве.

— Тогава няма защо да се боя за вас.

Мисис Поултни би желала да продължи тази интересна тема, но Ърнестина се обърна да представи Чарлс, който се наведе над ръката на старата жена.

— Голямо удоволствие е за мен, госпожо. Великолепна къща.

— Твърде голяма е за мен. Поддържам я само заради скъпия ми съпруг. Знам, че би искал… че иска да е така.

И тя впери поглед през рамото на Чарлс в главната икона на дома — портрет на Фредерик с маслени бои, направен само две години преди смъртта му през 1851, който го показваше като сериозен, благочестив християнин, достолепен и с приятна външност, но преди всичко — извисен над другите. Благочестив той несъмнено е бил, а и достолепие не му е липсвало, но за останалите качества художникът бе дал воля на въображението си. Покойният мистър Поултни беше кръгла, макар и много богата нула и единственото съществено дело през живота му бе това, че го напусна. Чарлс огледа този враг на доброто настроение с подобаваща почтителност.

— Ах, да. Разбирам. Съвсем естествено.

— Трябва да се подчиняваме на техните желания.

— Точно така.

Мисис Трантър, която вече се бе усмихнала на Сара, я използва като възможност да прекрати това погребално пение.

— Мила мис Удръф, колко се радвам да ви видя. — Тя отиде да стисне ръката на Сара, погледна я с искрена загриженост и добави тихо: — Нали ще ми дойдете на гости… като си замине скъпата Тина?

Необичайно изражение премина за секунда по лицето на Сара. Компютърът в сърцето й отдавна бе оценил мисис Трантър и запечатал резултата на магнитна лента. Нейната резервираност, независимостта й — така опасно близка до непокорството — служещи за маска в присъствието на мисис Поултни, мигом изчезнаха. Тя дори се усмихна, макар и тъжно, и едва забележимо кимна: Щяла да дойде, ако може.

Представянето продължи. Двете млади дами хладно си кимнаха, а Чарлс се поклони. Той внимателно следеше дали младата жена ще издаде по някакъв начин двете им срещи предишния ден, но очите й старателно избягваха неговите. Той беше любопитен да види как ще се държи волната кошута, заобиколена от тези решетки, но скоро с разочарование установи, че тя проявява пълно смирение. Мисис Поултни не обръщаше никакво внимание на Сара, освен когато трябваше да й каже да донесе нещо или да дръпне звънеца, щом дамите решиха, че ще пият шоколад. Така се държеше и Ърнестина, за голямо неудоволствие на Чарлс. Леля Трантър полагаше всички усилия да привлече момичето в разговора, но то седеше малко настрана с безизразно лице, с някаква затвореност, което без съмнение можеше да се приеме за неудобство от по-ниското й обществено положение. Чарлс се обърна един-два пъти към нея за потвърждение на някакво мнение, но безрезултатно. Тя отговаряше колкото може по-кратко и все отбягваше погледа му.

Едва преди да си тръгнат, Чарлс започна да осъзнава една съвсем нова страна на положението. Стана му ясно, че мълчаливото покорство на Сара противоречи на характера й, следователно тя играеше роля и с тази роля напълно се разграничаваше от господарката си и изразяваше неодобрение към нея. Мисис Поултни и мисис Трантър се вайкаха и вълнуваха, прехвърляйки една след друга задължителните теми на светския разговор — малко може би на брой, но безкрайно дълги по времетраене: слугите, времето, предстоящи раждания, погребения и сватби; Дизраели и Гладстон (споменати уж заради Чарлс, което позволи на мисис Поултни да осъди строго личните принципи на единия и политическите възгледи на другия 24 24 За да бъдем справедливи към дамата, може би трябва да кажем, че през пролетта на същата 1867 година мнозина споделяха категоричната й неблагосклонност. Господата Гладраели и Дизистон устроиха шеметен акробатически спектакъл. Понякога ние забравяме, че приемането на последния важен Законопроект за избирателната реформа (който стана закон през август същата година) бе дело на Бащата на модерния консерватизъм, а Великият либерал ожесточено му се противопоставяше. Така именно партийният водач, когото ненавиждаха заради всичко останало, се оказа в защита на консерваторите като мисис Поултни, ужасени, че слугите им са на една стъпка по-близо до избирателните урни. Маркс в една от статиите си в „Ню Йорк Дейли Трибюн“ отбеляза, че вигите „представляват в действителност нещо твърде различно от провъзгласяваните от тях либерални и напредничави принципи“. Следователно тази партия се оказа досущ в положението на онзи пияница, който, изправен пред кмета, заявил, че по принцип е привърженик на трезвеността, но съвсем случайно се напива всяка неделя. Този тип хора още съществуват. — Б.а. ); оттам за проповедта миналата неделя, за недостатъците на местните търговци и после, естествено, пак за слугите. Докато се усмихваше, повдигаше вежди и кимаше по време на това познато мъчение, Чарлс стигна до заключението, че мълчаливата мис Удръф се терзае от чувството за несправедливост и — което бе крайно интересно за зоркия наблюдател — не полага почти никакво усилие да го прикрие.