Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Ала дори наблюдателят с далекогледа би останал съвсем озадачен от другата фигура върху тъмната дъга на вълнолома. Тя бе застанала в най-отдалечения му край, облегната, изглежда, о щръкналото дуло на старо оръдие, чиято разширена глава служеше за „пушка“. Беше в черни дрехи. Вятърът ги развяваше, но тя самата не мърдаше, впила взор в морето — същински жив паметник на удавниците, по-скоро митическа фигура, нежели частица от сивото провинциално ежедневие.

— Скъпа Тина, вече отдадохме почит на Нептун. Той ще ни прости, ако сега му обърнем гръб.

— И това ми било кавалер.

— Моля? Какво искаш да кажеш?

— Предполагах, че може би ще се възползваш от тази възможност да подържиш по-дълго ръката ми, без да изглежда непристойно.

— Откога станахме толкова предпазливи?

— Тук не е Лондон.

— А Северният полюс, ако не греша.

— Искам да отидем до края.

Младият мъж тайно хвърли отчаян поглед назад към сушата, сякаш я виждаше за последен път, после се обърна и двойката продължи напред по вълнолома.

— Искам, освен това да чуя какво си говорихте с татко миналия четвъртък.

— Леля ти успя вече да изкопчи от мен най-големите подробности за тази приятна вечер.

Девойката спря и го погледна в очите.

— Виж какво, Чарлс, можеш да се правиш на много тайнствен с когото си искаш, но нямаш право да бъдеш потайник с мен.

— Нали трябва да се подготвя за свещеното тайнство на брака, миличка?

— А недодяланите шеги запази за клуба си. — Тя се нацупи и го поведе нататък. — Получих писмо.

— Аха. Така и предполагах. От майка ти ли?

— Знам, че нещо се е случило… когато сте останали насаме.

Направиха още няколко крачки, преди той да отговори. За миг Чарлс сякаш се подвоуми дали да не стане сериозен, но после се отказа.

— Признавам, че дълбокоуважаваният ти баща и аз имахме малък философски спор.

— Постъпил си много лошо.

— Смятах, че постъпвам много честно.

— И каква беше темата на разговора ви?

— Баща ти застъпи становището, че Дарвин трябвало да бъде затворен в зоологическата градина. При маймуните. Опитах се да му обясня някои от научните аргументи в подкрепа на Дарвин. Уви, безуспешно. Et voilà tout. 3 3 Това е всичко (фр.). — Б.пр.

— Как си могъл… нима не знаеш разбиранията на татко!

— Държах се извънредно почтително.

— Което ще рече, че си бил извънредно непоносим.

— Е, той не се въздържа и заяви, че не би допуснал дъщеря му да се омъжи за човек, който се смята за внук на маймуна. Но като поразмисли, ще се сети, че в моя случай става дума за титулувана маймуна.

Без да спира, тя го погледна, после вървешком извърна глава и сведе очи: характерен жест, когато искаше да покаже, че е разтревожена — в случая от най-голямата пречка, която според нея бе съществувала за годежа им. Баща й беше много богат, но дядо й се бе занимавал с манифактура, а дядото на Чарлс беше потомствен аристократ. Той се засмя и притисна през ръкавицата ръката й, леко увиснала на левия му лакът.

— Вече сме се разбрали по този въпрос, мила. Съвсем редно е да се боиш от баща си. Но аз не се женя за него. Освен това забравяш, че се занимавам с наука. Написал съм монография — значи съм учен. А ако продължаваш да се усмихваш така, ще посвещавам цялото си време на вкаменелостите и няма да отделям нито миг за теб.

— Не възнамерявам да те ревнувам от вкаменелостите. — Тя дяволито замълча. — Стъпваш по тях вече поне от една минута, а дори не си ги удостоил с вниманието си.

Той бързо погледна надолу и рязко приклекна. На места вълноломът е застлан с плочи, по които има отпечатъци от вкаменелости.

— Погледни това! Certhidium portladicum. Този камък трябва да е от оолитната кариера край Портланд.

— В чиито каменоломни ще те осъдя да работиш вовеки веков… ако моментално не се изправиш. — Той се подчини с усмивка. — Е, видя ли колко съм добра, че те доведох тук? Погледни!