Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Баща й е бил арендатор при лорд Меритън близо до Бийминстър. Обикновен земеделец, но принципен и добродетелен човек, високо уважаван в околността. Постъпил много мъдро, като дал на дъщеря си по-добро образование, отколкото можело да се предположи.

— Покойник ли е?

— От няколко години. Момичето станало гувернантка у капитан Джон Талбът в Чармът.

— Ще й даде ли той препоръчително писмо?

— Мила мисис Поултни, ако правилно съм разбрал от предишния ни разговор, търсите човек, към когото да проявите милосърдието си, а не да назначавате на работа.

Тя поприведе глава — единственият жест, с който изобщо си позволяваше да изрази нещо като извинение.

— Такова писмо без съмнение може да се поиска. Тя е напуснала семейство Талбът по свое желание. Ето какво се е случило. Сигурно си спомняте за онзи френски кораб — мисля, че беше отплавал от Сен Мало, — който се разби в брега при Слоунбароу в ужасната буря през декември миналата година. Навярно си спомняте също, че трима души от екипажа бяха спасени и прибрани от хората на Чармът. Двамата бяха обикновени моряци. Третият, както разбрах, бил помощник-капитанът на кораба. Кракът му се счупил още при първия удар, но той се вкопчил в парче от мачта и бил и изхвърлен на брега. Сигурно сте чели във вестниците.

— Може. Не обичам французите.

— Като морски офицер капитан Талбът отзивчиво приютил в дома си… чуждестранния моряк и натоварил семейството си с грижите за него. Но той не говорел английски. Наложило се мис Удръф да му превежда и да му услужва.

— Нима тя знае френски? — Ужасът на мисис Поултни при това страховито разкритие едва не съкруши викария. Но той смогна да се поклони и вежливо да се усмихне.

— Мила госпожо, френски знаят повечето гувернантки. Не са виновни, че светът изисква това от тях. Но да се върнем на френския джентълмен. Трябва да кажа, че за съжаление той не заслужава да бъде наричан така.

— Мистър Форсайт!

Тя се дръпна назад в стола, но не много гневно, за да не онемее от страх клетият човек.

— Бързам да добавя, че нищо непристойно не се е случило у капитан Талбът. Нито където и да е или когато и да е след това, що се отнася до мис Удръф. Мистър Фърси-Харис ми даде честната си дума за това. Той е запознат с обстоятелствата много по-добре от мен. — Споменатият човек беше викарият на Чармът. — Но французинът успял да завладее чувствата на мис Удръф. Щом кракът му оздравял, той се качил на дилижанса за Уеймът, откъдето, както всички предполагали, щял да търси някой кораб за родината си. Два дни след заминаването му, мис Удръф помолила мисис Талбът по най-настойчив начин да й позволи да напусне работа. Казаха ми, че мисис Талбът се опитала да узнае какви са причините. Уви, безуспешно.

— И я е оставила да напусне без предизвестие?

Викарият ловко използва тази възможност.

— Съгласен съм, че е било много глупаво. Трябвало е да постъпи по-благоразумно. Да беше мис Удръф с по-далновидна господарка, цялата тази тъжна история нямаше да се случи. — Той замълча, за да може мисис Поултни да схване тънкия комплимент. — Ще продължа по-накратко. Мис Удръф отишла при французина в Уеймът. Поведението й е крайно осъдително, но сведенията ми са, че е живяла у една братовчедка.

— Това не я оправдава в моите очи.

— Имате пълно право. Но не забравяйте, че тя не е дама по рождение. По-нисшите класи не държат на благоприличието като нас. Освен това пропуснах да ви кажа, че французинът се сгодил за нея. Мис Удръф отишла в Уеймът с убеждението, че ще се оженят.

— Но той не е ли бил католик?

Мисис Поултни се почувства като самотен Патмос 12 12 Гръцки остров от Додеканесите, на който според легендата св. Йоан е написал своето „Откровение“. — Б.пр. сред бушуващ океан от католицизъм.

— Поведението му, боя се, показва, че изобщо не е бил добър християнин. Но той очевидно се е представил като един от нашите клети едноверци в онази заблудена страна. След няколко дни си заминал за Франция, обещавайки на мис Удръф, че щом уведоми семейството си и си осигури нов кораб — една от лъжите му била, че щели да го повишат в капитан, като се върне — ще дойде отново тук, в самия Лайм, ще се ожени за нея и ще я отведе със себе си. Оттогава тя чака. Съвсем ясно е, че човекът е бил безсърдечен измамник. Той несъмнено се е надявал да извърши някоя мерзост с клетото същество в Уеймът. И когато пред нейните непоклатими християнски принципи намеренията му се оказали безнадеждни, той отплавал.