Алегзандър Смит - Във весела женска компания

— Хубава кола — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Макар че аз, дори и да имах толкова пари, никога не бих ги дал за такава кола. Сигурно наоколо има много богаташи.

— Според мен богата жена караше колата — каза маа Рамотсве. — Мисля, че тя е богаташка, която се среща с нашия Чарли. Точно така, сигурна съм.

Господин Дж. Л. Б. Матекони зяпна чая си. Той не обичаше да размишлява за личния живот на своите чираци, най-вече защото смяташе, че е крайно безобразен. Вероятно се занимаваха само с момичета, понеже за друго не мислеха. Ето защо той замълча, а маа Рамотсве продължи.

— Да. С маа Макутси видяхме Чарли да се качва в този мерцедес, каран от богаташката, и после потеглиха нанякъде.

Тя замълча, за да види реакцията на господин Дж. Л. Б. Матекони, но той просто продължи да си пие чая.

— И после — поде отново тя — те тръгнаха към старото летище и накрая влязоха в една къща. — Тя направи пауза, преди да продължи: — Всъщност в твоята къща.

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави чашата.

— В моята къща ли?

— Да — каза маа Рамотсве. — Те влязоха в твоята къща и именно затова аз кривнах от пътя и станах причина горкият човек да падне от колелото си. Ако не беше твоята къща, нямаше толкова да се изненадам и нямаше да закриволича.

— При това останаха там известно време — каза маа Макутси. — Аз мисля, че са били на гости на хората, които сега живеят там, които и да са те.

— Може да е вярно — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Хората, които живеят в моята къща, сигурно имат приятели. Може би тази жена с мерцедеса е приятелка на тези хора.

Маа Рамотсве прие, че това е напълно възможно. Но нали чираците винаги охотно клюкарстваха и ако се движеха в едни кръгове с наемателите на господин Дж. Л. Б. Матекони, непременно щяха да споменат за това?

Господин Дж. Л. Б. Матекони сви рамене.

— Това си е работа на Чарли — каза той. — Ако се разтакава с тази жена в свободното си време, това си е негова работа. Аз не мога да попреча на тези младежи да имат приятелки. Това не е моя работа. Моята работа е да ги уча да поправят двигатели, а това хич не е лесно. Ако трябваше да ги уча как да се грижат за себе си, след като напуснат гаража, тогава…

Той разпери безпомощно ръце.

Маа Рамотсве хвърли поглед към маа Макутси, която попита:

— Кой е наемателят ти, раа?

— Казва се Офтенсе Макола — каза той. — Не знам много за него, но всеки месец си плаща наема съвсем редовно. Никога не е закъснявал, нито веднъж.

Маа Рамотсве даде знак с поглед на маа Макутси, че трябва да привършат този разговор. Господин Дж. Л. Б. Матекони явно изпитваше някакво неудобство и най-хубаво щеше да бъде на този етап да не го притискат повече. Освен това тя искаше да разбере кой е собственик на сребристия мерцедес, а това щеше да изисква неговата помощ. Ако подозираше, че те двете са намислили нещо, можеше да откаже да й помогне. Ето защо засега бе най-добре да престанат да говорят за подвизите на Чарли.

След като господин Дж. Л. Б. Матекони се върна към работата си, маа Рамотсве проведе няколко разговора по телефона, а после се обърна към маа Макутси и направо я попита какво трябва да направят според нея.

— Трябва ли да си правим труда да разберем нещо за тази жена? — попита тя. — Дали изобщо е наша работа?

Маа Макутси явно се замисли.

— Чарли е млад човек — отвърна. — Той сам носи отговорност за себе си. Не можем да му казваме какво да прави.

Маа Рамотсве се съгласи, че това е така, но попита:

— Добре де, какво трябва да направи някой, като по-възрастен човек, ако види, че един младеж се кани да допусне голяма грешка или да свърши нещо лошо? Дали има право да каже нещо? Или трябва просто да стои настрани и да остави каквото има да става — да става?

Маа Макутси се замисли за миг над въпроса.

— Ако аз се канех да направя нещо глупаво, ама много глупаво, ти щеше ли да ми кажеш, маа?

— Щях да ти кажа — рече маа Рамотсве. — Щях да ти кажа и да се надявам да не го направиш.

— Е, тогава не трябва ли да кажем на Чарли да внимава? Не трябва ли точно това да направим?

Маа Рамотсве изпитваше големи съмнения дали Чарли би приел съвет по въпрос, засягащ жена, но си помисли, че може би трябва да опитат.

— Може да пробваме да поговорим с него за това — каза тя. — Но нали не разполагаме с кой знае каква информация? Не знаем нищо за тази жена, освен че има мерцедес. А това не е никак достатъчно. Не можеш да предупредиш някого, ако знаеш само това. Не можеш да му кажеш: недей да си имаш работа с разни жени, които карат мерцедес! Не можеш да му кажеш това, нали, маа?