Алегзандър Смит - Във весела женска компания

В случая с маа Рамотсве нейната привързаност към бялото микробусче имаше по-скоро по емоционални, отколкото финансови причини. Тя го беше купила, когато за пръв път бе пристигнала в Габороне, и то й беше служило вярно през всичките тези години. Не беше кой знае колко бързо, нито особено удобно; окачването отдавна не беше в отлично състояние, особено от страната на шофьора, най-вече по причина на традиционното телосложение на маа Рамотсве, което подлагаше чарковете на известен натиск. Освен това двигателят имаше склонността да се разнебитва съвсем скоро, след като господин Дж. Л. Б. Матекони поработеше по него, а това караше белия микробус да хърка и да се дави от време на време. Ако питаш маа Рамотсве обаче, това бяха дребни проблеми: стига белият микробус да можеше да я кара насам-натам и стига да не се разваляше твърде често, тя отказваше да се раздели с него. Мислеше за него като за приятел и верен съюзник на този свят, съюзник, комуто тя дължеше лоялност.

Именно заради професионалната репутация, която си бяха спечелили, маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони бяха доста по-заети, отколкото би им се искало. Ето защо не без удоволствие маа Рамотсве успя тази вечер да извоюва една пролука между пет и шест часа, в която двамата да поседят на верандата, да се разходят из градината и да изпият чаша ройбос. Тя искаше да направи това не само за да даде възможност на господин Дж. Л. Б. Матекони да се разтовари по нейно мнение той работеше прекалено усилено, но и понеже искаше да прекара с него известно време, за да поговорят насаме, без да ги слушат маа Макутси, чираците и дори Мотолели и Пусо.

Те седяха един до друг на верандата, хванали в ръка чашите чай. Небето, с цвета, който добива към края на деня — умореното синьо на късния следобед — бе необятно и празно. Нежните лъчи на следобедното слънце падаха милостиво върху листата на акациите, които растяха тук-там из градината, сякаш битката между жегата и живота, между огненочервеното и зеленото, беше временно прекратена.

— Много съм щастлива, че може просто да поседим тук — каза маа Рамотсве. — Напоследък през цялото време само работим и работим. Трябва да внимаваме да не стане така, че от много работа да забравяме да поседим и да поговорим за нещата.

— Права си, маа — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Но е много трудно, нали? Няма как да кажеш на хората: вървете си, не можем да ви помогнем. И аз не мога да кажа: не мога да ви поправя колата. Няма начин.

Маа Рамотсве кимна. Разбира се, той имаше право. Никой от тях не можеше да си позволява да отпраща хората, независимо колко беше зает. Но къде се криеше решението? Трябваше ли да позволят фирмите им да се разраснат? Това беше един от въпросите, по който тя искаше да поговори с него — както и за щекотливия проблем с Чарли и по-възрастната жена.

— Вероятно бихме могли да разширим предприятията си — осмели се да каже тя. — Ти би могъл да наемеш още един автомонтьор, който да ти помага, а и аз да си взема помощник.

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави чашата и я погледна.

— ​Не бихме могли да направим това — каза той. — Ние въртим малки фирми. Ако позволим фирмите да станат прекалено големи, тогава ще ни спохождат много главоболия. Главоболия, главоболия — през цялото време.

— Но ако имаш прекалено много работа, пак ще имаш главоболие — каза меко маа Рамотсве. — И какъв е смисълът да работиш прекалено много? Според мен имаме достатъчно пари. Не ни трябва да сме богати. Другите да стават богати, ако искат. Ние сме щастливи и така.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не се съмняваше, че са щастливи, но възрази, че няма да е щастлив, ако трябва да връща хората или да си върши работата как да е.

— Не мога да работя набързо и немарливо — каза той. — Рано или късно човек си плаща за това. Най-лошото нещо, което може да види един автомонтьор, е колата, за която се грижи, да седи развалена насред пътя. Такъв монтьор трябва да си скрие лицето. Аз не бих могъл да живея така.

— Добре — каза маа Рамотсве. — Вероятно може да вземеш още един чирак. Но този път кадърен. Или пък да си намериш помощник-монтьор, човек, който има квалификация.

— Откъде да знам дали ще го бива за работата? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не мога ей така да наема първия човек, който влезе в сервиза.

Маа Рамотсве му обясни, че има начини да избегне това. Биха могли да проверят препоръките, които кандидатът представи, или пък да наемат някого временно, като му кажат, че евентуално ще го одобрят накрая. Господин Дж. Л. Б. Матекони изслуша предложенията й, но явно бе уклончив. И тогава маа Рамотсве смени темата на разговора; през деня й беше хрумнала една идея и тя искаше да я сподели с него.