Виж, последната част на този съвет беше крайно интересна и маа Макутси доста бе поразсъждавала над нея. Тя не се съмняваше, че емоционалното обвързване с клиента не би помогнало проблемът да се прецени трезво и следователно не би допринесло за решаването на случая, но дали бе вярно, че целувките и прегръдките не плащат сметки? Нима не би могло да се твърди точно обратното? Имаше цял куп хора, които си изкарваха парите с прегръдки и целувки — например жените на богаташите, или поне някои жени на някои богаташи. Маа Макутси изобщо не се съмняваше, че някои от издокараните момичета, които бяха в класа й в Ботсуанския колеж за секретарки, момичетата, които изкарваха нищо и никакви петдесет процента на заключителните изпити в колежа (сравнени с нейния собствен резултат от деветдесет и седем процента), та, някои от тези момичета отлично си бяха направили сметката, че за да имат много пари, трябва да се погрижат техните прегръдки и целувки да отидат при подходящия мъж. А в техните очи това беше мъжът, който печели десетки хиляди пули на месец и кара скъпа кола, за предпочитане мерцедес-бенц.
Маа Макутси написа на баща си за гостуването на съседката, но не спомена разговора им за мъжете, за маа Рамотсве или за това какво е да бъдеш частен детектив; вместо това тя му разказа какво й беше сготвила жената. После написа какви неприятности има с мравките в новата къща, като се оплака, че май няма какво да се стори. Той щеше отлично да се постави на нейно място. Всички в Ботсуана рано или късно имаха проблеми с мравките и всички имаха свои рецепти за справяне с тях. Но никой никога не беше успял: мравките винаги се завръщаха. Вероятно защото бяха населявали тази земя още преди идването на хората и я възприемаха като свой дом. Може би страната трябваше да се нарича не Ботсуана, а Ботшосване, тоест Земята на мравките. Несъмнено точно така я наричаха самите мравки.
След като завърши писмото, тя закарфичи за листа банкнота от двайсет пули, написа адреса на плика и го запечата. Ето че беше изпълнила своя ежеседмичен дъщерен дълг и се усмихна мислено, като си представи как баща й отваря малката си метална пощенска кутия (купена от нея) и се радва на нейното писмо. Тя знаеше, че той чете и препрочита писмата й, като всеки път извлича ново значение от всяка фраза и от всяко изречение. А после ги показваше на приятелите си, други старци, или пък ги четеше на онези, които не можеха да четат, и след това ги обсъждаха с часове.
След като свърши писмото, тя набързо звънна по телефона и тъкмо приключи, когато чу пикапът на господин Дж. Л. Б. Матекони да спира отпред. Този пикап винаги вдигаше повече шум от всички останали автомобили, понеже моторът му беше различен от моторите на другите пикапи. Така беше рекъл господин Дж. Л. Б. Матекони и несъмнено беше прав. Той беше обяснил, че предишният собственик бил крайно немарлив към двигателя и нямало как той да се поправи. Но пикапът си оставал добър по душа; също като вярно товарно добиче, което търпи стопанинът му да го налага, но никога не губи вярата си в човека. А току след пикапа се зададе и малкият бял микробус, който паркира под акацията до сервиза.
Докато чираците пристигнат, маа Рамотсве и маа Макутси вече бяха отворили сутрешната поща. По-големият чирак, Чарли, влезе, разтакавайки се, в тяхната кантора, като си подсвиркваше, и им се усмихваше безочливо.
— Имаш много самодоволен вид — каза маа Рамотсве. — Да не си спечелил някоя голяма награда?
Чиракът се засмя.
— А-а-а, иска ти се да знаеш маа? Нали?
Маа Рамотсве се спогледа с маа Макутси.
— Надявам се, че не си дошъл за пари назаем — каза тя. — С радост бих ти помогнала, но всъщност трябва да ми върнеш онези петдесет пули, които ти дадох в началото на месеца.
Чиракът направи физиономията на невинно оскърбен човек.
— Ха! Но защо мислиш, че имам нужда от пари назаем, маа? Нима приличам на човек, който търси заем? Аз поне не мисля така. Всъщност тъкмо идвах, за да ти върна заема. Ето. Виж.
Той бръкна в джоба си и извади малка пачка банкноти, от която измъкна петдесет пули.
— Ето — каза. — Това са петдесет пули, нали? Точно толкова ти дължа. И сега ти ги връщам.
Маа Рамотсве взе парите и ги сложи в чекмеджето.
— Тук май има доста пари. Откъде ги взе? Да не си ограбил банка?
Чиракът се засмя.
— Никога не бих ограбил банка. Само глупаците правят такива неща. Ако ограбиш банка, полицията непременно ще те хване. Винаги така става. Затова недей да ограбваш банка, маа!
Читать дальше