Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Трябва да призная, Таунсенд, че не си чак толкова гаден, за колкото те смятат всички.

Щом вратата се затвори, Кийт произнесе думите на Аскуит 10 10 Хърбърт Хенри Аскуит (1852 — 1928) — британски държавник, премиер (1908 — 1916). — Б.пр. , цитирани в есето, върху което работеше: „По-добре почакай и ще видиш“.

— Търсят те по телефона в кабинета на господин Кларк — каза дежурният ученик.

С наближаването на края на месеца Кийт се ужасяваше дори да преглежда пощата си — мислеше си, че вече са го разкрили. Всеки ден очакваше да телефонира заместник-управителят на банката и да му съобщи, че е дошло време да предаде баланса на счетоводителя.

— Но аз събрах над четири хиляди лири — гласно повтаряше той.

„Въпросът не е в това, Таунсенд“ — чуваше да казва директорът.

Влезе в кабинета и учителят му посочи телефона. Искаше му се господин Кларк да излезе, но той продължаваше да седи и да си върши работата.

— Кийт Таунсенд слуша.

— Добро утро, Кийт. Тук е Майк Адамс.

Веднага позна името на главния редактор на „Сидни Морнинг Херолд“. Как ли бе научил за липсващите пари?

— Чуваш ли ме? — попита Адамс.

— Да. Какво обичате? — Добре че редакторът не можеше да види треперенето му.

— Току-що прочетох последния брой на „Сейнт Анди“ и най-вече твоята статия за превръщането на Австралия в република. Мисля, че е първокласна, и бих искал да я отпечатаме изцяло във вестника — ако успеем да се договорим за цената.

— Не я продавам — категорично отвърна Кийт.

— Смятах да ти предложа седемдесет и пет лири.

— Няма да ви позволя да я отпечатате, даже да ми предложите…

— А колко да ти предложим?

Седмицата, преди да положи изпитите си за Оксфорд той се върна в Турак за последна проверка при госпожица Стедмън. Двамата прегледаха възможните въпроси и прочетоха подготвените от нея отговори. Тя не успя само в едно — да му помогне да се отпусне. Но Кийт не можеше да й каже, че не е нервен заради изпитите.

— Убедена съм, че утре ще издържиш — на закуска в неделя сутринта уверено заяви майка му.

— И аз се надявам — отвърна той. Знаеше, че на другия ден „Сидни Морнинг Херолд“ ще публикува „Зората на нова република“.

— Е, ако не ти достига малко — каза сър Греъм, — ще ти помогнат препоръките на директора след удивителния ти успех със събирането на парите за павилиона. Между другото, забравих да спомена нещо. Баба ти остана толкова впечатлена от усилията ти, че от твое име дари още сто лири.

Лейди Таунсенд за пръв път чу сина си да ругае.

В понеделник сутринта Кийт беше готов да се изправи пред изпитната комисия и когато след десет дни написа последната страница, се изненада колко много от въпросите е предвидила госпожица Стедмън. Знаеше, че се е справил отлично по история и география, и се надяваше, че комисията няма да се заяжда прекалено с резултатите му по класическите езици.

Обади се на майка си, за да я увери, че се е представил добре и че ако не го приемат в Оксфорд, никога няма да обвинява за това късмета си.

— Нито пък аз — незабавно отвърна тя. — Но трябва да те посъветвам нещо, Кийт. През следващите няколко дни стой надалеч от баща си.

Разочарованието, което последва изпитите, беше неизбежно. Докато чакаше резултатите, той се опита да събере последните неколкостотин лири за павилиона — отчасти на хиподрума с малки залози от собствените си пари и нощем с жената на един банкер, която накрая дари петдесет лири.

На учителския съвет в последния понеделник от срока господин Джесъп съобщи, че „Сейнт Андрюс“ продължава добрата традиция да праща най-добрите си ученици в Оксфорд и Кеймбридж и по този начин да поддържа връзката с тези два големи университета. И прочете имената на онези, които бяха издържали изпитите:

Алекзандър, Д. Т. Л.

Томкинс, С.

Таунсенд, К. Р.

— Лайно, зубрач и звезда, но не непременно в този ред — измърмори директорът.

Дейли Мирър

7 юни 1944

Десантът в Нормандия е успешен

Когато Луби Хох разказа историята си, съдиите просто го погледнаха недоверчиво. Или беше някакъв свръхчовек, или патологичен лъжец — не бяха в състояние да определят какъв точно.

Преводачът от чешки сви рамене.

— Някои неща се връзват — каза той на следователя. — Но много други ми се струват малко преувеличени.

Председателят на трибунала помисли малко и каза:

— Върнете го в лагера — и след шест месеца пак ще го повикаме. Тогава отново ще ни разкаже историята си и ще видим какво се е променило.