Джефри Арчър: Четвъртата власт

Той взе лъжичката за десерт и бързо започна да яде супата си.

Клиентите от съседните маси скрито хвърляха погледи към него и заговорнически си шушукаха.

— Един от най-богатите хора на света — каза местен банкер на млада жена, с която излизаше за пръв път. На лицето й се изписа заинтригувано изражение.

Обикновено Армстронг се наслаждаваше на славата си. Но тази вечер дори не забелязваше другите посетители. Мислите му бяха насочени към заседателната зала на швейцарската банка, в която бяха взели решение да спуснат последната завеса — при това само заради някакви си петдесет милиона долара.

Когато докосна устните си с ленената салфетка, сервитьорът отнесе празната супена чиния. Метрдотелът отлично знаеше, че клиентът му не обича да чака.

Незабавно му поднесоха писия, почистена от костите — Армстронг не търпеше ненужни действия — придружена от чиния с любимите му нарязани на едро пържени картофи и бутилка специален сос, единствената в кухнята, пазена за единствения клиент, който поръчваше от него. Армстронг разсеяно развъртя капачката, обърна шишето и енергично го разклати. Върху рибата цопна гъста кафява течност. Той взе ножа и равномерно размаза соса по бялото месо.

Когато председателят сър Пол подаде оставка, сутрешното заседание на директорския борд едва не излезе от контрол. След края му Армстронг веднага напусна залата и се качи с асансьора на покрива, където го очакваше хеликоптерът му.

Пилотът стоеше облегнат на парапета и с наслада пушеше цигара.

— Към „Хийтроу“ — нареди Армстронг, без изобщо да се замисля за такива неща като разрешение от контролната кула или свободни коридори.

Пилотът светкавично угаси цигарата си и се втурна към площадката за излитане. Докато летяха над Лондон, Армстронг започна да анализира последователността от събития, които щяха да се разиграят през следващите няколко часа, освен ако по някакво чудо не се появяха 50 милиона долара.

След петнайсет минути хеликоптерът кацна на частната писта, известна на онези, които можеха да я използват, като „Терминал номер пет“. Армстронг стъпи на асфалта и бавно закрачи към самолета си.

На стълбичката го очакваше друг пилот.

— Ница — преди да потъне в седалката, нареди Армстронг.

Пилотът изчезна в кабината, решил, че „капитан Дик“ отива на яхтата си в Монте Карло за неколкодневна почивка.

Самолетът се отправи на юг. По време на двучасовия полет Армстронг разговаря по телефона само веднъж — с Жак Лакроа в Женева. Но колкото и да го умоляваше, отговорът оставаше неизменен: „Господин Армстронг, трябва да платите петдесетте милиона до края на работния ден, иначе няма да имам друг избор, освен да предам въпроса в ръцете на нашето Министерство на правосъдието“.

Единственото, което направи до края на полета, беше да скъса съдържанието на папките, оставени от сър Пол върху заседателната маса. После отиде в тоалетната, хвърли парченцата в чинията и пусна водата.

Когато самолетът се приземи на летището в Ница, до стълбата се приближи мерцедес. Докато Армстронг се качваше, цареше пълно мълчание: шофьорът нямаше нужда да пита къде желае да бъде закаран господарят му. Всъщност Армстронг не промълви нито дума по време на цялото пътуване от Ница до Монте Карло — в крайна сметка неговият шофьор не бе в състояние да му заеме 50 милиона долара.

Когато автомобилът се появи на пристанището, капитанът на яхтата му застана мирно и зачака да го приветства на борда. Макар че Армстронг не беше предупредил никого за своите намерения, други бяха телефонирали, за да съобщят на тринайсетчленния екипаж на „Сър Ланселот“ за пристигането на шефа. „Но бог знае за къде ще замине“ — бяха последните думи на секретарката му.

Когато Армстронг решеше, че е дошло време да се отправи обратно към летището, секретарката му незабавно щеше да бъде уведомена. Само по този начин служителите му из целия свят можеха да се надяват да оцелеят повече от седмица.

Опасения изпълваха капитана. Не бяха очаквали шефа още три седмици, когато трябваше да се отправи на двуседмично пътуване със семейството си. Когато сутринта му позвъниха от Лондон, той се намираше в местния док и надзираваше дребни поправки на яхтата. Никой нямаше представа за къде заминава Армстронг, но капитанът не желаеше да рискува. С известни разходи бе успял да уреди излизането на „Сър Ланселот“ от дока само минути преди шефът да кацне във Франция.

Армстронг се качи по трапа и мина покрай четирима мъже в чисто бели униформи, които стояха мирно и отдаваха чест. Събу си обувките и се спусна долу в апартамента си. Когато отвори вратата на каютата си, откри, че други са предвидили пристигането му: на нощното шкафче вече имаше няколко факса.