Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

В това време поп Григорис вдигна гневно ръка, веждите му играеха нагоре-надолу, ако човек ги докоснеше с пръст, искри щяха да изскочат от тях.

— Ей, селяни — извика той, — чакайте, да не ви закопае този демагог, опичайте си акъла! Четири темела има светът. Заедно с вярата, отечеството и честта, четвъртият голям темел е собствеността. Не посягайте на нея; господ раздава благата според свои си тайни закони; една е божията справедливост, друга е човешката. Господ е създал богатите и бедните; горко томува, който се опита да развали този ред; престъпя волята божия! Ех, Манольос, аз съм виновен, задето ти разреших да говориш; слизай долу! Върви да пасеш овцете; това е мястото, което господ ти е отредил, не искай да отидеш по-далече; не никни там, дето не те сеят. И всичко, дето ни го издрънка, е противно на волята божия. Той повелява, и каквото става на този свят, става, защото той го иска.

Разпали се, обърна се към поп Фотис, който през цялото време стоеше неподвижно, със сведена глава и слушаше.

— Е, поп Фотис — извика той, — добре я карахме досега в нашето село, ред и сговор цареше, домъкна ни се твоя милост с хората си и от него ден нямаме мира. Все оплаквания и скандали и кражби; бедните надигат глава, а богатите си загубиха съня. Но бъди спокоен, ще си дойде агата и съветът на старейшините ще му падне в краката, за да ви изгони, та да се успокоим. Вървете другаде, бог да ви е на помощ, ала далеч от нас. Казах!

Поп Фотис вдигна глава:

— Отче — каза той със спокоен глас, — имаш право; всичко, каквото става на този свят, става по божията воля. Говори, изрече думите, които му бяха в сърцето Манольос, защото бог е пожелал това; някои сърца от Ликовриси се съжалиха, като чуха за нашите мъки, някои очи от Ликовриси се просълзиха, някои килери се отвориха, защото бог е пожелал това. И ако ние сме дошли тук, както казва и светиня ти, да донесем неспокойствие в спокойното ви село, и това е по божия воля. Защото когато една вода стане много спокойна, превръща се в блато, когато и душата стане много спокойна, заблатява се и тя. Да даде господ ние да сме вятърът, който ще развълнува и ще съживи водата!

Обърна се към ликоврисяните:

— Братя мои, и ние бяхме някога стопани; сега станахме просяци. Обиколих селата, потропах наред по всички врати и се завърнах при хората си с празни ръце. Не ме е грижа за мен, нека умра; не ме е грижа за старците, те са си изяли хляба, нека умрат; жал ми е за децата; всеки ден умира от глад по някое; а тези, които са още живи, не могат да се държат на крачетата си; какво им липсва? Едно сухо парче хляб, капка зехтин, една дрипа, за да се облекат; ако имаха онези жалки неща, които вие хвърляте на кучетата и на боклука, щяха да живеят. За тези деца прося; за тях протягам и аз ръце и викам: „Дайте милостиня, християни!“

Поп Фотис наведе отново глава към земята и замълча. Лицето му се беше стопило като свещ, очите му бяха станали по-големи, ръцете му, така както ги беше скръстил на гърдите си, блестяха, и костите му ясно личаха изпод прозрачната кожа.

Сега вече отвред се разнесоха хълцания, Марьори започна да плаче скришом, една младоженка свали от шията си жълтиците и ги скри; засрами се, сякаш ги беше откраднала. И в охранените от многото месо гърди на кир Димитрос касапина се пробуди старият набожен калугер и той извика:

— За тази неделя исках да заколя едно тлъсто теле за селото; но сега ще отида да го раздам в Саракина; защото ме е срам ние да ядем, а братята ни да гладуват.

— Въодушеви се и Андонис бръснарят: И аз ще отида в събота вечерта да обръсна всички без пари; ще им извадя и развалените зъби без пари!

Даскалът също се разпали, надмогна страха си, извика:

— Аз пък имам малко буквари и читанки за децата, имам плочи и калеми и една карта на Велика Гърция, предавам ги на общината на Саракина.

— Да се не видиш макар и ти! — измърмори старият Ладас и се изплю възмутено.

Поп Григорис се извърна и изгледа страшно брат си, но не каза нищо.

Манольос слезе от камъка, приближи се до поп Фотис, целуна му ръка.

— Отче — каза той високо, — виждаш ли, не се отчайвай; жив е още Христос, ходи още по земята, видяха го някои сърца и му отвориха, смелост!

Приближиха се и тримата приятели; а след тях дойдоха, плахо, и кир Димитрос касапинът, и Андонис бръснарят; дойдоха, колебливо, и други селяни; пристъпи, уплашено, но решително, и учителят.

Извърна се поп Фотис, видя ги, прекръсти се:

— Да вървим, чеда мои — каза той; — имаме и ние, в една стара осветена пещера, свой параклис, да отидем всички заедно да възславим бога; велик ден е днешният, човешкото сърце започна да потрепва.