Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Да строшим вратата — предложи Андонис бръснарят. — Ако умре, ще се вмирише и болест ще налегне селото.

— Да попитаме първо поп Григорис — предложи клисарят и тръгна тичешком.

Строшете вратата му, сигурно е предал вече душата си на сатаната, и го погребете, аз не се бъркам! — отсъди поп Григорис, който все още предъвкваше и не можеше да преглътне всичко, което Гипсоядеца му бе изтърсил в мазето.

Дотичаха и жена му, и дъщерите му, строшиха вратата. Вдигнаха Панайотарос от мръсотиите, беше бледен като мъртвец, стопил се беше наполовина, навярно се беше търкалял върху строшените стъкла, защото беше целият в рани; но беше жив. Жена му го изми, както мият конете, дъщерите му носеха вода от кладенеца на двора и я изливаха с кофи върху него. Той се посъвзе, отвори очи; видя наоколо жените, ядоса се.

— Вън! Вън! — извика той и се спусна приведен да намери пищова си.

Но нямаше вече сили и се строполи на земята.

Вдигнаха го, пренесоха го вътре, поставиха го да легне в постелята; Андонис бръснарят предложи да му сложи кръвни вендузи, но съседките не му дадоха.

— Каква кръв ще му пускаш бре, Андонис? Ами че той е бял като платно… Да повикаме старата Мандаленя, да направи заклинание, та да прогони дявола, дето му е влязъл вътре.

Едно хлапе си плю на петите и отиде да намери баячката.

В това време една съседка предложи да му направят кисела лимонада, друга — да му сложат нагорещена керемида на корема, а една старица — да го преплюят всички по три пъти, да се изплаши дяволът и да избяга.

Но докато вземат решение, ето ти я и старата Мандаленя пристигна, чевръста, кефлия, с церовете си; три торбички, едната, бялата, пълна с най-различни миризливи билки, другата, черната, с прахове и шишенца, и третата, синята, с черна бакла, зелени счупени стъкла, катран, едно голямо парче от честния кръст, цветя от черковната плащаница и костица от прилеп.

Наведе се, огледа внимателно Панайотарос, поклати глава, дръпна в ъгъла жена му.

— Много теглиш, Панайотарице — каза й тя тихо, — сърцето ме боли за теб… Този, дъще, не е човек, а звяр; сега е загубил за малко силата си и е омекнал, но щом се съвземе, отново ще започне същото, та и по-лошо; такъв беше и покойният ми мъж, но слава богу, прибра го дяволът… Искам да ти доверя нещо, ама ще ми се закълнеш, че ще го пазиш в тайна; господ дори не трябва да го чуе! Кълна ти се — каза нещастната жена, която беше почнала да трепери.

— Последни тук — каза й старицата и й показа черната торбичка, — тук имам един чудотворен прах; ако му дадем от него, след няколко дни, спокойно, без болки, ще хвърли петалата. Какво ще кажеш? Ще се отървеш, клетнице! Ще се отърве и той от греховете.

— За бога, не ми го казвай това повече!… — извика горката жена.

— Както обичаш — отвърна старицата, като вдигна рамене. — Аз ти мисля доброто, ама щом не щеш…

Пъхна ядосано черната торбичка в пазвата си, извади бялата с билките и започна церенето. Свари билки, даде му да пие от тях, взе зехтин от кандилото на света Богородица, разбърка го с пипер, разтри го, сетне й казаха за керемидата, сложи тогава и една нагорещена керемида на корема му. Взе сетне от синята торбичка катрана, разтопи го и начерта един кръст на прага на външната врата. После накара всички да излязат от стаята, затвори вратата, приближи се до Панайотарос, заплю го три пъти и го чумоса:

— Върви по дяволите, Юда!

Излезе навън.

— Не го закачайте — каза тя, — четох му благословия; след три дни ще бъде кукуряк.

Взе за плата сухите парчета хляб, пръснати по двора, и един аршин суджук, който още висеше на маслината, прекръсти се и си отиде.

— Диви зверове са мъжете, проклети да са! — говореше си сама тя по пътя. — Ех, ако ме оставеха, щях да им дам наред на всички от прахчетата, дето си знам, та да отидат по дяволите!

Тъкмо когато пъхаше ключа да отвори вратата си, покрай нея мина Янакос с магарето си, забързан и намръщен.

— Ей, ей, чакай де — извика му тя, — чакай да те видим малко, Янакос! Какво прави непрокопсаният ми племенник? Е бре, не ви ли е жал за него? Объркахте му главата и сега седял съвсем сам на планината като кукувица и четял, казват, евангелието… Виж го ти! Евангелие… Вместо да прави деца с Леньо…

Това ли е за сполайти, бабо Мандаленя? — отвърна ядосано Янакос. — Абре, не се ли намери поне един човек да падне да му целуне краката? Да пукнете дамо, дъртаци, дъртофелници, маймуни такива!

Ала старицата, която беше вече прекрачила прага си, изскочи изведнъж навън.