Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Цялото това прехласване по Кошут 94 94 След триумфалното посещение на унгарския поет и революционер Лайош Кошут в САЩ през декември 1851 г. американските вестници седмици наред пишели почти само за него, което го превърнало в модна фигура — Б.пр. — помислете само колко показателно, ала и колко неестествено бе то! Все едно нова политика или пък някакъв нов танц. Из цялата страна се произнасяха речи за него, ала всеки оратор изразяваше само мислите — или необходимостта от мисли — на тълпата. Ни един човек не бе стъпил на истината. Просто хората се бяха обединили и както става обикновено в такива случаи, всеки се бе опрял на другия, а всички като цяло — на нищо: тъй индусите си представяли света, положен връз слон, слона — връз костенурка, костенурката — връз змия, ала не знаели какво да сложат под змията. Плод на всичкото това вълнение бе модата на Кошутовата шапка.

Също тъй празни и невъздействени в голямата си част са и нашите разговори. Когато от живота ни изчезне задушевното и личното, разговорите ни се израждат в най-обикновен брътвеж. Рядко попадаме на човек, способен да ни разкаже нещо, което не е прочел във вестника или не е чул от съседа си; едничкото, по което двама души се различават помежду си, най-често е това, че единият е чел вестника или е бил поканен на чай, докато другият не е. Колкото повече се проваля вътрешният ни живот, толкова по-настойчиво и отчаяно ходим до пощата. Видите ли някой окаяник да излиза оттам с цял куп писма, възгорд с голямата си кореспонденция, може да сте сигурни, че отдавна няма вести от самия себе си.

Не знам, но ми изглежда твърде много да се прочита един вестник седмично. Опитах неотдавна и сетне ми се струваше, че дълго не съм пребивавал по родните си места. Слънцето, облаците, снегът и дърветата не ме заливат с толкова приказки. Не можеш да служиш на двама господари. Изисква се повече от еднодневно отдаване, за да опознаеш и обемеш в себе си богатството на един ден.

Има какво да ни срами в прочетеното или чутото за един ден. Не зная защо новините ни са тъй безсолни, защо при мечтите и очакванията, които имаме, продължението им в живота е тъй незадоволително. Новините, които слушаме, в голямата си част не са новини за духа ни. Просто най-безинтересни повторения. Нерядко се изкушавам да запитам защо се отдава такова голямо значение на някаква си случка — представете си само, че след двадесет и пет години срещнете на тротоара някой Хобинс, регистратор на човешките деяния: „Та толкова ли не сте помръднали и на инч!“ Такива са ни всекидневните новини. Сякаш техните факти, безстойностни като гъбични спори, се носят из въздуха, додето паднат връз някой неразвит THALLUS 95 95 Thallus (лат.) — в ботаниката низша форма на растително тяло — Б.пр. , сиреч връз повърхността на мозъците ни, където намират почва и начеват паразитния си растеж. Трябва да се очистим от такива новини. Какво от това, че планетата експлодирала, след като участници в експлозията няма? Всъщност подобни събития изобщо не ни засягат. Не живеем за едното празно развлечение. Не бих кривнал от пътя си, за да видя как ще експлодира светът.

Цяло лято, та чак до късна есен несъзнателно си избягвал всякакви новини и вестници и сега разбираш, че е било тъй, защото утрините и вечерите за теб са били наситени с новини. Разходките ти са били изпълнени със случки. Съпричастен си бил не на събитията в Европа, а на събитията в просторите на Масачузетс. Ако живееш, движиш се и съществуваш 96 96 Деянията на апостолите, 17:18 — Б.пр. в оня тънък слой, в който се случват събитията, правещи новините, в оня по-тънък от вестникарската хартия слой, тогава тия именно събития ще представляват света за теб; ала издигнеш ли се над тоя слой или гмурнеш ли се под него, изобщо няма да се сещаш за тях. Истински да виждаш как всеки ден слънцето изгрява и залязва и тъй да обвържеш съществото си с вселенско събитие — ето как завинаги ще съхраниш здравомислието си. Народи! Какво са народите? Татари, хуни, китайци. Роят се като насекоми. Историците напразно се мъчат да ги увековечат. Поради недостиг на човеци има толкова много хора. А индивидите са, които населяват света. Всеки мислещ човек би могъл да каже заедно с поета:

Нека не живеем като ескимосите, които препускат по планини и долини с впрягове, теглени от кучета, хапещи си едно на друго ушите.