Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

За Америка се смята, че е арената, на която се води битката за свобода, ала със сигурност не става дума за свобода единствено в политически смисъл. Дори да приемем, че американецът се е освободил от политическата тирания, той все още робува на икономическа и морална тирания. Сега, когато вече имаме установена република — res-publica, — крайно време е да се погрижим и за res-privata — личното дело, — да се погрижим, тъй както римският сенат задължавал своите консули „ne quid res-PRIVATA detrimenti caperet“, да не се допуска накърняването на ЛИЧНОТО дело.

Това ли наричаме Страната на свободните люде? Какво като сме се освободили от крал Джордж, след като продължаваме да служим на крал Предразсъдък? Какво като сме се родили свободни, след като не живеем свободно? Каква полза от политическа свобода, която не води до личностна свобода? Със свобода на роби ли се перчим, или със свобода на свободни хора? Ние сме нация от политици, отдадени всячески да бранят просто свободата. Едва децата на децата ни може би ще бъдат истински свободни. Облагаме се с данъци несправедливо. Нещо от нас остава непредставено. Това е облагане без представителност. Плащаме за войска, за луди, за всякакъв добитък. Стоварваме натежалите си тела връз бедните си души, додето душите не бъдат смазани без остатък.

Спрямо същинската култура и човечност ние си оставаме дълбоко провинциални — прости Джонатановци, непознаващи големия град. Провинциалисти сме, защото не мерим със собствен аршин, защото не тачим истината, а отражението й, защото сме се свили и изкривили от прекомерна отдаденост на търговия, промишленост, селско стопанство и тям подобни, които са само средства, а не цел.

Английският парламент е също тъй провинциален. Прости селски нескопосници, депутатите му мигом почват да се надлъгват, възникне ли някой важен въпрос за решаване, като например ирландският — а защо да не кажем направо английският? Природата им е подвластна на това, с което се занимават. Тяхното „добро възпитание“ признава само маловажното. И най-префинените обноски на света изглеждат тромави и нелепи пред една по-изтънчена духовност. Напомнят маниерите на миналото — само реверанси, жартиери с токи и маломерни одежди, изживели епохата си. Заради тяхната порочност, а не заради изискаността им, те биват тъй често пренебрегвани от людете на духа и свеждани до ненужни одеяния или раковини, претендиращи за уважението, което се полага на живия човек. Виждаш раковини наместо плът и не е никакво оправдание, че при някои водни обитатели раковините са по-ценни от месото. Налага ли ми някой обноските си, той постъпва като човек, настояващ да ми покаже своята сбирка от редки екземпляри, докато аз искам да видя самия него. И не в тоя смисъл поетът Декър нарича Христос „първия истински джентълмен, дишал на нашата твърд“. Повтарям, че в тоя смисъл и най-великолепното християнско богослужение е провинциално, доколкото се извършва извън, а не в самия Рим. Един претор или проконсул преспокойно би се справил с въпросите, които поглъщат вниманието на английския парламент и на американския конгрес.

Някога трябва да е било престижно занятие да си държавник или законодател. Знаем от световната история за свишеодарени люде като Нума, Ликург, Солон, чиито ИМЕНА са най-малкото синоними на съвършени законодатели — ала помислете за законодателството, РЕГУЛИРАЩО размножаването на робите или пък износа на тютюн! Какво общо имат небесните законодатели с вноса и износа на тютюн, а човешките — с размножаването на робите? Да предположим, че отнесете въпроса до който и да било син Божи — та няма ли Той деца в деветнадесети век, та нима родът му е изчезнал? Как ли ще му се види такъв един въпрос? Какво ли би казал в своя защита пред Страшния съд един щат като Вирджиния, където тютюнът и робите са основните, най-важни суровини? На какво да се опре патриотизмът в такъв щат? Фактите, на които се позовавам, съм извлякъл от статистиките, издадени от същия този щат.

Търговията — тя прекосява всички морета, за да осигурява ядки и стафиди, като за тая цел превръща моряците в роби! Оня ден видях останките от корабокрушение, покосило не един живот — по брега бяха пръснати дрипи, хвойна, горчиви бадеми. Едва ли си е струвало да се рискува сред опасностите на океана от Легхорн до Ню Йорк само заради товар от хвойна и горчиви бадеми. Какво си доставя Америка от Стария свят — горчивини! Не е ли морската вода, не са ли корабокрушенията достатъчно горчиви, за да отровят чашата на живота ни? Ала такава е в голямата си част прехвалената ни търговия; имаме си при това и люде, зовящи себе си държавници и философи, чиято слепота ги кара да мислят, че прогресът и цивилизацията зависят от именно такава обменна дейност — кръжене на мухи над буре с меласа! Много добра дейност, ако хората бяха стриди, ще отбележи някой. По-скоро комари, ще уточня аз. Лейтенант Хърндън, когото нашето правителство изпрати да проучва долината на Амазонка, а според мнозина и да разшири пределите на робовладелството, отбелязва, че по тия места имало нужда „от предприемчиво и дейно население, което познава житейските удобства и изпитва изтънчената потребност да извлече огромните богатства на страната“. Ала какво означава „изтънчената потребност“, която заслужава да се поощрява? Със сигурност не изгодата от тютюна и робите на родната му Вирджиния или от леда, гранита и другите материални блага на родната ни Нова Англия; както и под „огромните богатства на страната“ не трябва да се разбира дали е плодородна или не земята, от която иде всичко това. Основната потребност във всеки щат, където съм отсядал, е извисената и съсредоточена целеустременост на жителите му. Само такава целеустременост може да извлече „огромните богатства“ на Природата, та дори и още повече да изтръгне, наместо по обичайному човекът да умира отделен от нея. Когато повече желаем култура, отколкото картофи, и просветление — повече отзахаросани сливи, тогава огромните богатства на света биват така изтръгвани, извличани, че полученият добив е не от роби или черноработници, а от хора — от ония редки плодове, наричани герои, светци, поети, философи и спасители.