Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Не без леко потръпване пред опасността често и аз се улавям, че съм допуснал да доближи съзнанието ми някоя свръхбезинтересна новина, та за пореден път с удивление отбелязвам охотата, с която хората затрупват съзнанието си с подобен боклук, оставят празни приказки и възможно най-незначителни случки да се стелят там, където трябва да е SANCTUM SANCTORUM 97 97 Sanctum sanctorum (лат.) — светая светих — Б.пр. на мисълта. Бива ли съзнанието да се превръща в арена, открита за историите от улицата и клюките на чаша чай? Не трябва ли да е част от самото небе, открит към висинето храм, осветен за служба на боговете? Изключително трудно ми е да се справям с малобройните факти, които са за мен стойностни, та не бих претоварвал вниманието си с незначителните, в които само божествен ум би открил смисъл. Такива са в по-голямата си част новините от вестниците и всекидневните разговори. Важно е съзнанието да се опазва чисто от тях. Да допуснем сведенията по едно-едничко наказателно дело до мислите си означава цял час — не, часове наред! — да скверним тяхното светилище, да превърнем най-съкровената им обител в същинска адвокатска кантора, оставяйки да нахлуе там задушливият уличен прахоляк, самата улица с цялата й суматоха, бъркотия, мръсотия да премине през техния параклис! Та нима това не е духовно и морално самоубийство? Когато по принуда и за броени часове съм бивал зрител и слушател в съдебна зала, наблюдавал съм как моите ближни, с умити лица и ръце, без всякаква принуда навремени се вмъкват на пръсти и съм си представял, че щом си свалят шапките, ушите им мигновено израстват до огромни звукопоглъщащи фунии, които приплескват маломерните им глави. Като крилата на вятърна мелница те улавят широкия, ала плитък звуков поток, който след няколко гъделичкащи преобръщания из зъбчатите им мозъци излиза от другата страна. Питал съм се дали, като се приберат вкъщи, тия хора проявяват същото старание да умият ушите си, с каквото вече бяха умили ръцете и лицата си. Струвало ми се е в такива моменти, че слушателите, свидетелите, съдът, съдебните заседатели, съдията и престъпникът на подсъдимата скамейки — ако приемем, че е виновен, преди да е произнесена присъдата — са в еднаква степен престъпници, та няма да е чудно да падне гръм и да ги изтреби всичките.

Използвайте всевъзможни капани, както и табели, заплашващи с най-тежко наказание според божия закон, за да държите такива бракониери далеч от земята, която е свята за вас. Толкова трудно се забравят ненужните неща, които за беда си запомнил! Ако ще ставам улей, избирам да съм на планински потоци, на парнарски ручеи, а не на градски отходни канали. От едната страна окрилящо откровение, долетяло до зоркия ум от небесните съдници. От другата страна скверни и безстойностни улики, бълвани от адвокатите в наказателните съдилища. Едни и същи са ушите, пригодени да получават послания от двете места. Само моралът на слушащия определя кое да чуят и за кое да останат глухи. Убеден съм, че навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрай всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Самият ни мозък сякаш се обръща на макадам, устоите му се раздробяват на късчета, по които вече спокойно могат да се движат коли; искате ли да узнаете коя е най-трайната настилка, превъзхождаща чакъла, паветата и асфалта, достатъчно е да надникнете в нечие съзнание, което продължително е било подложено на такава обработка.

Ако сме извършили такова светотатство над себе си — а кой ли не го е правил? — нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем светостта, да съградим наново храм за мислите си. На своето съзнание, сиреч на самите себе си, трябва да гледаме като на невинно и простодушно дете, чиито настойници сме ние, и да подбираме какво предлагаме на вниманието му. Не четете „Таймс“, четете Вечността. 98 98 Игра на думи с названието на популярния вестник „Times“ — „Времена“ — Б.пр. Клишетата в последна сметка са също толкова лошо нещо, колкото и мръсотата. Дори и научните факти могат да задръстят съзнанието със сухостта си, ако не бъдат в някакъв смисъл изличавани всяка сутрин или по-скоро оплодявани с росата на свежа, животворна истина. Знанието не идва при нас чрез подробностите, а в снопове небесна светлина. Да, всяка мисъл, прекосила съзнанието, допринася за неговата проходимост и разклоненост, за удълбаването на мозъчните гънки, свидетелстващи като улиците на Помпей доколко е било използвано. Как много са нещата, за които ясно можем да си дадем сметка, че щеше да е по-добре, ако ги познавахме, ако бяхме пропуснали талигите им, па макар и пълзешком, пъплейки, да преминат по величавия свод на оня мост, за който вярваме, че свързва най-отдалечената брънка време с най-близкия бряг на вечността! Нима сме липени от всякаква култура, изтънченост и ни бива единствено за груб живот и служба на Дявола, за малко богатство, земна слава и свобода, с които неподобаващо се пъчим, сякаш сме само черупки, раковини, лишени от всякаква нежна, животръпна сърцевина? Трябва ли порядките ни да напомнят обрулен кестен със закърняла ядка, подходящ само да ни боде пръстите?