Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

След като една вечер прочетох описанията на Хауит за златотърсачите в Австралия, през цялата нощ виждах във въображението си безчетните речни долини, целите зейнали в отвратителни ями, дълбоки от десет до сто фута и по шест фута широки, прокопани възможно най-близо една до друга, и частично запълнени с вода — така изглеждат местата, където хората трескаво се втурват да изпробват късмета си, без да знаят къде да изровят земята, неподозиращи, че златото е под самия им лагер, навремени прокопаващи до сто и шестдесет фута, докато стигнат жилата или за един фут се разминат с нея, обърнали се на демони, в своята жажда за богатство нехаещи за правата на другия; цели долини от по тридесет и повече мили, станали изведнъж на решето от ямите, в които стотици копачи намират смъртта си — нагазили във вода, покрити целите с кал и тиня, те ден и нощ работят и гинат от болести и продължително излагане на слънце и студ. Бях прочел и позабравил всичко това, когато веднъж и аз като всички останали се замислих над собствения си неудовлетворителен живот; имайки все още на ум картината на тия изкопи, запитах се дали всеки ден да не започна да промивам злато, па макар и да отсея само прашинки, сиреч дали да не изкопая шахта към златото в самия себе и тая именно мина да разработя. Защото ТАМ е ТВОЯТ Баларат, твоят Бендиго — какво ако има повечко кал и мръсотия? Във всеки случай бих потърсил някоя пътечка, колкото и самотна, тясна и крива да е тя, по която да мога да вървя с любов и благоговение. За да се откъсне от множеството и поеме по свой собствен път, човек, разбира се, застава пред разклон, където обикновеният пътник не вижда нищо повече от пролука в отградата. Неговата самотна пътека през необятната шир ще се окаже ПО-ВИСОКИЯТ ПЪТ.

Хората трескаво се втурват към Калифорния и Австралия, сякаш там ще намерят истинското злато, а всъщност поемат точно в обратната посока. Те все повече и повече се отдалечават от същинската жила и когато се чувстват преуспели, в действителност са най-злочести. А нима нашата РОДНА земя не крие злато? Нима поток, извиращ от златните планини, не минава през родната ни долина и не носи от хилядолетия насам сияйните частици, образувайки при нас цели златни късове? Невероятно е наистина, но ако някой тръгне да разкопава девствената пустош наоколо, за да достигне до това същинско злато, няма опасност друг да последва стъпките му и да се опита да го измести. Ще може цял живот преспокойно да копае из долината, както в обработените, тъй и в необработените участъци, и никой няма да отвори дума за това. Никой няма да обръща внимание на изкопите и разхвърляните корита. Той не ще бъде ограничен, както в Баларат, в парцел от дванадесет квадратни фута, а ще може да копае, където си поиска, и да промие целия широк свят.

Хауит пише за човек, изкопал в Бендиго, Австралия, голям златен къс с тегло двадесет и осем фунта: „Не след дълго започна да пие; купи си кон и взе да язди в пълен галоп, а когато срещнеше хора, питаше ги на висок глас дали знаят кой е, след което с готовност ги осведомяваше, че бил проклетият тип, дето намерил златния къс. Накрая с все сила връхлетя с коня си връз едно дърво и едва не си разби главата.“ Мисля обаче, че съвсем не е имало такава опасност, тъй като вече е разбил главата си о златния къс. Хауит добавя: „Той е един безнадеждно съсипан човек.“ Ала той е представител на определен човешки тип. Хората като него все бързат. Ето някои от названията на местата, където копаят — „Магарешкия мочур“, „Овчеглавото дере“, „Пясъците на убиеца“ и пр. Няма ли скрита ирония в тия названия? Където и да отнесат своето неправедно придобито богатство, според мен те винаги ще живеят в „Магарешки мочур“, ако ли не и в „Пясъците на убиеца“.

Последното средоточие на енергията ни е разравянето на гробове в Панамския провлак — деятелност, която, както изглежда, преживява още детските си години, щом според най-нови сведения закон, регулиращ тоя вид разкопки, едва неотдавна е минал на второ четене в парламента на Нова Гранада 89 89 Колумбия — Б.пр. ; а кореспондент на „Трибюн“ отбелязва: „През сухия сезон, когато времето ще предостави възможност за щателни огледи из цялата страна, несъмнено ще бъдат открити още богати gaucas (сиреч гробници).“ И додава за емигрантите: „Не отивайте преди декември; минете през Провлака, а не откъм Бока дел Торо; не носете излишен багаж и не се товарете с палатки; одеялата обаче са безусловно необходими; кирка, лопата и доброкачествена брадва са почти всичко, което ви е нужно“ — съветът най-вероятно е взет от наръчника на Бъркър 90 90 „Наръчник на убиеца“ от Уилям Бъркър (1792–1829), крадец на трупове от гробове, прибягнал и до убийства, за да задоволи медицинските нужди от трупове за дисекция — Б.пр. . Статията завършва със следното изречение, изписано в курсив и с главни букви накрая: „Ако ви е добре у дома, ОСТАНЕТЕ СИ ТАМ“, което спокойно би могло да се тълкува така: „Ако печелите добре, като разравяте гробове у дома, останете си там.“