Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Удивително е колко малко е написано, всъщност нищо значително, по въпроса, как да изкарваме хляба си; как да изкарваме хляба си не просто честно и достойно, но и с желание и наслада — че инак хлябът за живот не дава живот. Човек би помислил, надзърне ли в литературата, че тоя въпрос нивга не е смущавал самотните размишления на индивида. Нима хората са дотолкова отвратени от истината, та не желаят да говорят за нея? Урока за ценностите, на който ни учат парите, на който Създателят на Вселената тъй много се е постарал да ни научи, ние напълно пренебрегваме. Колкото до средствата за осигуряване на препитание, направо изумително е как безразлични към въпроса са хората от всички класи, включая дори тъй наречените реформатори — дали ще се наследяват, печелят или крадат, все едно. Според мен обществото нищо не е направило в това отношение или поне е развалило каквото вече е било сторено. Студът и гладът са сякаш по-близки до моята същност от способите, възприети от хората за избягването им.

Прозвището МЪДРЕЦ най-често се дава погрешно. Как може някой да е мъдрец, щом не знае по-добре от останалите как да живее? Щом е само по-хитър и по-буден от тях? Да не би Мъдростта да върши каторжен труд? Да не би да учи как се преуспява по НЕЙНИЯ ПРИМЕР? Нима съществува мъдрост, неизползвана в живота? Нима тя е просто мелничарят, смилащ най-фината логика? Би ли запитала тя дали Платон е изкарвал хляба си по-добре и по-успешно от своите съвременници или се е огъвал пред житейските трудности като останалите хора? Дали е създавал впечатление за превъзходство над много от тях чрез безразличие или горделивост или пък просто животът му е бил лек, понеже леля му го е споменала в завещанието си? Повечето хора изкарват хляба си, сиреч живеят, по начин, равносилен на заместване, на изплъзване от действителната същност на живота главно защото не го съзнават, ала отчасти и защото не се стремят към нещо по-добро.

Тази треска за Калифорния 88 88 Става дума за т.нар. „треска за злато“, започнала в 1849 г. — Б.пр. например, както и отношението към нея не само на търговците, но и на философи и тъй наречени поборници, с проява на най-голямо човешко падение. Толкова много хора да са готови да заживеят наслука и тъй да се сдобият с основанието да ръководят труда на по-малко късметлиите от тях, без да са допринесли нищо стойностно за обществото! И това се нарича предприемчивост! Не зная по-поразяващ пример за увеличаването на безнравствеността в търговията и изобщо в начините за изкарване на препитанието. Философията, поезията и религията на подобни люде не струват и колкото праха на пърхутката. Свинята, която изкарва прехраната си, разравяйки земята със зурла, би се срамувала от такова обкръжение. Дори да можех с едно само вдигане на пръста да придобия всички световни богатства, пак не бих си направил труда. Дори Мохамед е знаел, че Бог е създал света не без усилие. Като че ли Бог е някакъв състоятелен джентълмен, който пръска пари с шепи, само за да види как людете ще се втурнат да ги събират. Мирската надпревара! Във владенията на Природата средствата за препитание да се постигат с лотарийна надпревара! Какво разобличение, каква ирония за обществената ни уредба! Следва изводът, че човечеството накрай ще се обеси на някое дърво. Нима от всички напътствия във всички свещени книги човекът е научил само това? И нима последното и най-възхитително изобретение на човешкото племе е само едно подобрено пособие за ровене в пръстта? И на тая ли основа са допирните точки между Изтока и Запада? Нима Бог ни е напътил да изкарваме прехраната си, ровейки там, където никога не сме сели, та току-виж ни възнаградил с купища злато?

Бог е сподобил праведния човек с документ, даващ му право на храна и одеяние, ада неправедният намерил в божиите ракли копие от същия тоя документ, присвоил го и също започнал да получава храна и одежди. Това е една от най-големите фалшификации, които Светът е виждал. Не знаех, че човечеството страдало от липса на злато. Виждал съм малко злато. Зная, че е много ковко, ала не толкова, колкото мъдростта. Грам злато покрива голяма повърхност, ала не толкова голяма, колкото покрива грам мъдрост.

Златотърсачът в планинските клисури е точно толкова комарджия, колкото и играчът в кръчмите на Сан Франциско. Дали ще хвърляш пръст или ще хвърляш зарове — къде е разликата? Спечелиш ли, обществото губи. Златотърсачът е враг на честния трудещ се, независимо от усилията и отплатата. Не ми е достатъчно, ако някой ми каже, че е работил къртовски за своето злато. И Сатаната работи къртовски. На грешниците често може да се наложи да полагат къртовски труд. И най-непридирчивият човек, отишъл в златните мини, сетне разказва от наблюдения, че копаенето на злато напомняло лотария; така спечеленото злато съвсем не било същото като изработената с честен труд заплата. Ала става тъй, че той бързо забравя видяното, понеже е видял само факта, но не и принципа, та скоро се впуска в някаква търговия, сиреч купува си билет за нещо, което най-често се оказва друг вид лотария, при която фактът не е тъй очебиен.