Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Ала какъв смисъл има да ходим до Калифорния заради едно поучение? Та нали тя е дете на Нова Англия, възпитавана е в нейното училище и в нейната църква.

Удивително е, че сред толкова много проповедници тъй малко са духовните наставници. Задачата на проповедниците е да оправдават човешкото поведение. Най-издигнати люде, бих ги нарекъл illuminati 91 91 Illuminati (лат.) — просветлени, озарени хора — Б.пр. на нашето време, с блага, обърната към миналото усмивка, изпускайки въздишка и повдигайки рамене, ми казват да не се вълнувам прекалено от всичко това, ами да го преглътна — сиреч да го обърна на къс злато 92 92 Игра на думи: „lumo“ означава „преглъщам обида“, но и „буца, къс“ — Б.пр. . Най-възвишеното напътствие, което чух по тоя въпрос, бе да клекна. Гласеше тъй: „Няма смисъл тъкмо заради това да се заемаш да промениш света. Не питай откъде идва маслото върху хляба ти, защото ще ти се догади.“ И тям подобни. По-добре направо да си гладуваш, отколкото да загубиш наивността си при изкарването на хляба. Ако обиграният човек престане да таи в себе си наивника, то той е пратеник на Сатаната. С възрастта животът ни загрубява, поохлабваме досегашния порядък и постепенно преставаме да се вслушваме в повика на най-фините си пориви. Но трябва да сме чувствителни до крайните предели на здравия разум — независимо от насмешките на по-несполучилите от нас.

Нито науката, нито дори философията ни успяват да дадат вярна и общовалидна представа за нещата. Дух на сектантство и тесногръдие е ударил копитото си сред звездите. Трябва само да се позамислим над въпроса има ли живот на звездите или не — и ще го съзрете. Не ни ли стига Земята, та и Небето трябва да цапаме? Неприятно ми бе да разбера, че и д-р Кейн, и Джон Франклин били масони. Ала още по-чудовищно ми се видя предположението, че тъкмо това е било причината единият да тръгне да търси другия. Няма популярно списание в тая страна, което би се решило да публикува разсъжденията на едно дете по важни въпроси без коментар. Трябвало да минат през Д. Б. 93 93 Д. Б. — съкращение за „доктор по богословие“. В средата на XIX в. тези духовни лица в Нова Англия налагали всеобща, макар и неофициална литературна цензура — Б.пр. — през дебилите, бих разтълкувал това аз.

Така от свидетел на погребението на човечеството ти се превръщаш в свидетел на природно явление. Малко разсъждения стигат да се погребе целият свят.

Не познавам УМЕН човек, който да е с толкова широки и истински освободени разбирания, та в негово присъствие да можеш да мислиш на глас. Повечето хора, с които се впускате в разговор, бързо започват да отстояват позиции срещу някаква институция, на която изглежда отдават значение — сиреч възприемат съобразена със случая, а не общовалидна гледна точка за тълкуване на нещата. Те неспирно изпречват помежду вас и небето собствения си нисък покрив с тясно прозорче отгоре, докато вие искате погледът ви безпрепятствено да стига висинето. Махнете паяжините, измийте прозорците си — веднага! Чувам, че в някои лектории гласували за изключването на религията като тема. Но как да разбера за каква религия става дума и дали съм близо или далеч от нея? И аз съм излизал на подобна арена и с все сили съм се старал да излея от душа религията, която познавам, без слушателите ми изобщо да са подозирали накъде всъщност клоня. Лекциите ми винаги са бивали тъй безвредни за тях, както лунната светлина. Така, дори да им прочетях биографията на най-големия негодник в историята, те биха помислили, че им разказвам житието на някой църковен настоятел. Обичайните въпроси биват: „Откъде сте?“, „Закъде сте тръгнали?“ Веднъж чух един от слушателите ми да задава на друг по-уместния въпрос „За какво говори той?“ Бях потресен.

Казано безпристрастно, и най-добрите сред людете, които познавам, не представляват сами по себе си уталожени, цялостни снегове. Повечето от тях улягат в установените форми, владеят ласкателството и познават въздействието му просто по-тънко от останалите. Подбираме гранит за основи на къщите и хамбарите си, издигаме огради от камък, ала самите не сме стъпили на основи от гранитна истина, от най-дълбинната първозданна скала. Олюляваме се връз грехове. Що за направа има човекът, когото не свързваме в мислите си с най-чистата и свята истина? Често упреквам особено изисканите си познати в безкрайно лекомислие; защото, когато добрите обноски и любезности не ни прилягат, ние не преподаваме един на друг уроците на честността и откритостта, както правят това зверовете, или пък тия на твърдостта и непоклатимостта, според както постъпват скалите. Вината обаче най-често е споделена, тъй като нямаме навика да изискваме повече един от друг.