Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Хмелът с неговото бране, сушене, опаковане за пазара и неговото приложение, тъй сходни с отглеждането и използването на гроздето, ще предостави навярно добра тема за бъдните поети.

Косачът в близката ливада не можа да ни каже как се нарича потокът, край който бяхме отпочинали, и дали изобщо има име, но по-младият му другар, вероятно брат му, го знаеше като Големия поток. Макар двамата да бяха съвсем близо един до друг на ливадата, нещата, които знаеха, отстояха твърде надалеч; те и не подозираха какво знае другият, докато не дойде запитването на странника. Додето отдъхвахме в Болтън, подпрени на оградата на една колиба, звуците на музика, долитаща отвътре, защо не в чест на нас, двамата спътници, ни напомни, че из тия затънтени места хората битуват с привичните удоволствия. Така ние, скиталците, започнахме да проумяваме, че навсякъде човешкият живот се състои от едни и същи малобройни неща, от един и същи простички взаимоотношения, та е безсмислено да се пътува, за да се дирят различия. Цветята растат далеч по-разнообразни от човека. Ала веднъж излезли на по-високо и съзрели планините пред себе си, вече не мислехме, че сме вървели напразно, па макар и само за да чуем по-вярното и първично произнасяне на имената им от местните жители: не Уейтетик и Уейчусет, а Уортетик и Уорчусет. Почувствахме се засрамени от своето опитомено, градско произношение и ги гледахме като хора, родени и отрасли много по на запад от нас. Езикът им звучеше някак по-щедър от нашия, сякаш дъхът струваше по-малко по тия места. Заговори ли, селякът, който инак рядко отваря уста, не пести думите, тъй както жена му поднася сметана и сирене, без да се скъпи. Малко преди пладне достигнахме възвишенията, гледащи към Ланкастърската долина (и предоставящи първата ясна и открита гледка на запад), и там, на върха на един хълм, на дъбова сянка досами изворче, бълбукащо из оловен чучур, седнахме да отдъхнем, докато трае жегата, да почетем Вергилий и да се полюбуваме на пейзажа. Мястото бе такова, че даваше усещане за формата на земята, понеже, възкачени на него, можехме до известна степен да съзрем заоблеността и релефа на земното кълбо. Ето го Уейчусет, крайния обект на нашия излет, надвесен над нас в същинските си измерения, макар и не тъй въздушно-прозирен, както когато привличаше утринния ни взор, докато по-далеч на север неговите сестри-планини дремят една до друга на хоризонта.

Едва стигнали в „Енеидата“ до

бяхме принудени да осъзнаем от колко многобройни страни трябва да се разглежда една гениална творба и че Вергилий, живял преди две хиляди години в далечния Рим, ще трябва да разяснява своите вдъхновени от италийските долини внушения пред пътника, застанал на новоанглийските хълмове. Тук — живот тъй суров и млад, а там — тъй префинен и древен. И все пак четем Вергилий — главно за да размислим над човешката единосъщност през всички епохи и тъй, с поетовата помощ, да бъдем едновременно деца на късна епоха и поданици в царството на Юпитер.

Старият свят тихо присъства зад новия, тъй както една планина се издига зад друга — смътна и далечна. Историята на Рим продължава да въздейства върху новите поколения. Собствените ми ученици знаят на пръсти римските войни и само преди ден говорихме за тях в клас, а още не са чували за войните в съседен Ланкастър. Взорът-скиталец все тъй неизбежно литва към хълмовете на Рим, а те все тъй повдигат подножието на небето и правят миналото далечно.

Релефът наоколо заслужава специалното внимание на пътника. Хълмът, на който си почивахме, е част от дълга верига, прекосяваща местността от югозапад на североизток и разделяща водите на река Нашуа и река Конкорд, от чиито бряг бяхме потеглили призори, така че, имайки това на ум, лесно можехме да определим накъде се стремят потоците, които пресичаха пътя ни. Успоредно на реката на петнадесет мили на запад, оттатък широката долина, в която се гушат Гротън, Шърли, Ланкастър и Бойлстън, се простира в същата посока Уейчусетската верига. Долината на Нашуа има най-стръмния наклон в околността; няколко мили по нея ни отведоха до южния ръкав на реката, представляващ плитък, но буен бързей, разпенен помежду високи, каменливи брегове. Ала скоро разбрахме, че съвсем не сме се спуснали в gelidae valles 8 8 Gelidae valles (лат.) — леденостудени долини — Б.пр. и, закопнели по прохладата на утринния въздух, взехме да се опасяваме, че е дошъл ред на слънцето да изпробва силата си върху ни.