Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Свиреп нощен вятър фучи из гората и те предупреждава да обърнеш ход, слънцето захожда оттатък завихрящата се буря, птиците търсят гнездата си, а добитъкът оборите.

Макар по календарите да изобразяват зимата като старец, шибан от вятър и суграшица, плътно загърнал кожуха си, ги си я представяш по-скоро като весел дървар, като жизнерадостен младеж, игрив като самото лято. Неопознатото величие на бурята поддържа духа на пътника. Тя не се закача, а е мило сериозна с нас. През зимата живеем повече в себе си. Сърцата ни са топли и радостни, подобно затрупани хижи, чиито прозорци и врати са полускрити под преспите, ала от комините весело се вие пушек. Преспите-затвори усилват чувството за уют, създавано от дома, та в най-студените зимни дни с удоволствие си седим край огнището и гледаме небето през отвора на комина, наслаждавайки се на тихия, ведър живот, който може да се води в топлото кътче до огъня, сещайки пулса си, по цял следобед заслушани в рева на добитъка откъм улицата и в звука на млатилата откъм далечните хамбари. Един добър лекар несъмнено би могъл да определи здравословното ни състояние по влиянието, което тия прости и естествени звуци оказват върху ни. Изживяваме удоволствието не от ориенталска, а от северняшка отпуснатост край топлите печки и огнища, загледани в сенките на прашинки из слънчевите лъчи.

Навремени съдбата ни е доста мила и по бащински строга, за да бъде жестока. Помислете как по за три месеца човешката участ бива увивана в кожи. Доброто староеврейско Откровение 5 5 Става дума за Новия Йерусалим от „Откровението на Йоан“ — Б.пр няма и представа за целия този отраден сняг. Та няма ли религия за умерените и мразовити зони? Не знаем писание, което да говори за съвършената благост на боговете в зимна новоанглийска нощ. За тях нивга не са пели хвалебствени химни, само гневът им е будел недоволство. И най-доброто писание в последна сметка изразява недостатъчна вяра. Светците, за които разказва, живеят в строгост и въздържание. Нека някой искрен и смел човек прекара годината в горите на Мейн или Лабрадор и провери дали староеврейските библейски книги отговарят точно на състоянието и опита му — от започването на зимата до разпукването на ледовете.

Ето че над фермерското огнище се спуска дългата зимна нощ, когато мислите литват далеч от топлото убежище и хората по природа и необходимост стават добри и милостиви към всички божи твари. Настъпило е времето на радостната съпротива срещу студа, когато фермерът жъне плодовете на своя труд, доволен премисля наново подготовката си за зимата и през пламтящата жарава в стъклата спокоен съзира „бърлогата на северната мечка“; бурята е преминала.

1843

Зиме и лете погледът ти отпочива връз неясните планински очертания на хоризонта, придобили в смътната далечина едно неприсъщо им величие, та стават подходяща опора за тълкувание на алюзиите у поети и пътешественици: все едно дали в пролетно утро ще седнеш с Омир на многовърхия Олимп, дали с Вергилий и другарите му ще поскиташ из етрурските и тесалийските хълмове или пък с Хумболт ще прекосиш днешните Анди и Тенерифе. Тъй споделяш с тях мислите си, приседнал на конкордските скали: