Свиреп нощен вятър фучи из гората и те предупреждава да обърнеш ход, слънцето захожда оттатък завихрящата се буря, птиците търсят гнездата си, а добитъкът оборите.
„Приведен, работният вол
Стои тук и целият в сняг днес очаква
Плода на безмерното свое тегло.“
Макар по календарите да изобразяват зимата като старец, шибан от вятър и суграшица, плътно загърнал кожуха си, ги си я представяш по-скоро като весел дървар, като жизнерадостен младеж, игрив като самото лято. Неопознатото величие на бурята поддържа духа на пътника. Тя не се закача, а е мило сериозна с нас. През зимата живеем повече в себе си. Сърцата ни са топли и радостни, подобно затрупани хижи, чиито прозорци и врати са полускрити под преспите, ала от комините весело се вие пушек. Преспите-затвори усилват чувството за уют, създавано от дома, та в най-студените зимни дни с удоволствие си седим край огнището и гледаме небето през отвора на комина, наслаждавайки се на тихия, ведър живот, който може да се води в топлото кътче до огъня, сещайки пулса си, по цял следобед заслушани в рева на добитъка откъм улицата и в звука на млатилата откъм далечните хамбари. Един добър лекар несъмнено би могъл да определи здравословното ни състояние по влиянието, което тия прости и естествени звуци оказват върху ни. Изживяваме удоволствието не от ориенталска, а от северняшка отпуснатост край топлите печки и огнища, загледани в сенките на прашинки из слънчевите лъчи.
Навремени съдбата ни е доста мила и по бащински строга, за да бъде жестока. Помислете как по за три месеца човешката участ бива увивана в кожи. Доброто староеврейско Откровение 5 5 Става дума за Новия Йерусалим от „Откровението на Йоан“ — Б.пр
няма и представа за целия този отраден сняг. Та няма ли религия за умерените и мразовити зони? Не знаем писание, което да говори за съвършената благост на боговете в зимна новоанглийска нощ. За тях нивга не са пели хвалебствени химни, само гневът им е будел недоволство. И най-доброто писание в последна сметка изразява недостатъчна вяра. Светците, за които разказва, живеят в строгост и въздържание. Нека някой искрен и смел човек прекара годината в горите на Мейн или Лабрадор и провери дали староеврейските библейски книги отговарят точно на състоянието и опита му — от започването на зимата до разпукването на ледовете.
Ето че над фермерското огнище се спуска дългата зимна нощ, когато мислите литват далеч от топлото убежище и хората по природа и необходимост стават добри и милостиви към всички божи твари. Настъпило е времето на радостната съпротива срещу студа, когато фермерът жъне плодовете на своя труд, доволен премисля наново подготовката си за зимата и през пламтящата жарава в стъклата спокоен съзира „бърлогата на северната мечка“; бурята е преминала.
„Ефирът цял околовръст
Безкрайни светове пред погледа разкрива,
Искри навред; и целият небесен свод
Сияе в звездна светлина от край до край.“
1843
Конкорд, 19 юли 1842 г.
Отвред иглиците на бора
На запад си отправят взора.
Зиме и лете погледът ти отпочива връз неясните планински очертания на хоризонта, придобили в смътната далечина едно неприсъщо им величие, та стават подходяща опора за тълкувание на алюзиите у поети и пътешественици: все едно дали в пролетно утро ще седнеш с Омир на многовърхия Олимп, дали с Вергилий и другарите му ще поскиташ из етрурските и тесалийските хълмове или пък с Хумболт ще прекосиш днешните Анди и Тенерифе. Тъй споделяш с тях мислите си, приседнал на конкордските скали:
Над своята земя вий зорко бдите,
Ограждате я с чуки гласовити,
Та всеки звук да глъхне сред простора,
Потъвайки на ручеите в хора —
О, хълмове Монаднок, Питърборо;
Грамадна флота вие сте досъщ,
Напредваща в суграшица и дъжд,
И в летен пек, и в зимен мраз могъщ;
Тя плава дръзко към целта благата,
Додето стигне бряг под небесата;
Не се полюшква плахо, без посока
И не пренася контрабандна стока,
Че хората, изпратили ви днес,
Под слънцето разкриват свойте цели
И бранят скъпата си чест.
В редица плават корабите смели,
Един след друг към Запада поели,
Подгонени от повей на зефира
И нуждата до края да не спират
С товара си от скъп метал.
И сякаш в крепкия си дом усещам цял
На трюмовете дълбината,
На палубите ширината
И на въжата дължината.
Навярно сещате изискано доволство
В незнайното за Запада лентяйство;
Тъй свежо е челото ви сред синя влага,
Че сякаш Времето не го засяга;
Изтягате се в цялата си площ,
Побрала прекомерната ви мощ,
Праисторически ненакърнени стволи,
За лодки твърди сте, за мачти — голи;
Материал сте вий за нови мироздания,
На Запада надеждни упования,
От вас пилони стават за света,
Закътан в необятността.
Читать дальше