Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

С напредването на деня хълмовете отразяват слънчевата топлина и до нас долита слабата, но сладкогласа музика на руйналия, освободен от оковите си поток, ледените шушулки по дърветата започват да се топят, дочуват се и навремени се стрелват пред погледа горски зидарки и яребици. По пладне южният вятър стопява снега и оголва покритата със суха трева и листа земя, от която се разнася възбуждащо ухание, подобно на миризмата на дивечово месо.

Да влезем в тая запустяла дърварска колиба и видим как обитателят й е прекарвал дългите зимни нощи и кратките, бурни дни. Нали тук, в подножието на тоя южен скат е живял човек, та мястото ни изглежда цивилизовано, обществено. Усещането е като на пътешественика, застанал пред руините на Палмира или Хекатомпилос. Навярно тук са започнали да долитат пойни птички и да растат цветя, защото цветя и бурени никнат в човешките стъпки. Тия ели са шептели над главата му, тия орехови пънове са му служели за огрев, а тия корени от смолист бор са били подпалките за огъня му; ей оня там ручей в падината, чиито леки, прозирни пари все тъй устремно се вият, макар него отдавна да го няма, е бил водоизточникът му. Тия натрупани елови клони, покрити със слама, са били ложето му, а в тая попукана съдина е наливал питието си. Личи, че тая година не е идвал насам, тъй като миналото лято чинките са си направили гнездо върху полицата. Там, където е слагал да къкри гърнето с боб, намерих няколко въглена, сякаш току-що бе излязъл: ето къде е димял с лулата си, чиято безствола чашка сега лежи в пепелта, ето къде е разговарял със събеседника си, ако изобщо е имал такъв, за дебелината на снежната покривка заранта, спорел е дали последният долетял звук е бил писък на кукумявка, изпращяване на клонка или плод на въображението; сетне, в късната зимна нощ, преди да се изтегне върху сламата, е отправял взор навън през широкото гърло на комина, за да види развоя на бурята, и съзирайки ярките звезди на Касиопея, ярко заискрели към него, доволен е потъвал в сън.

Вижте само колко много следи, по които можем да научим историята на дърваря! По тоя пън можем да съдим за остротата на брадвата му, по наклона на откоса — от коя страна е стоял и дали е отсякъл дървото, без да го заобикаля или да сменя ръцете, а по посоката на треските можем да заключим накъде е паднало дървото. Върху една само такава тресчица е изписана цялата история както на дървосекача, тъй и на света. На това късче вестник, в което е била загъната захар или сол или пък му е послужило да почисти цевта на пушката си, приседнал на някой горски пън, с жив интерес зачиташ клюките на градовете, на големите колиби, празни и чакащи наематели като тая тук, наредени по разните там „Хайстрийт“ и „Бродуей“. Капе стряхата от южната страна на тоя простичък покрив, синигерите пърхат из боровите клони, а меката слънчева топлина пред вратата е някак по човешки гальовна.

Втора зима вече тая груба постройка ни най-малко не накърнява природния кът. Птиците долитат и си правят гнезда в нея, а към вратата й водят следите на многобройни четириноги. Така от много отдавна природата опрощава посегателствата и скверството на човека. Гората все тъй жизнерадостно и безподозрително отеква от ударите на бравата, която я поваля, а когато са малобройни и нарядко, те само подчертават нейната непристъпност и всичко в нея се устремява да ги погълне.

Сега пътеката започва бавно да се катери към върха на оня висок хълм, от чийто стръмен южен скат погледът прехвърля обширните площи с гори, поля и реки и стига до далечните снежни планини. Ето татък над гората се вие тънка струйка дим, излизаща из невидима фермерска къща флаг, развят над нечий селски дом. Там някъде долу сигурно се таи топло, приятно кътче: така по облачето пара над дърветата отгатваме бликащото поточе. Какви само приятни взаимоотношения се уста повяват между пътника, съзрял от някой горски хълм димната струйка, и тоя, който е долу! Тъй тихо и естествено се издига пушекът, както парата, издишвана от листата, тъй чевръсто се закълбя във венци, както стопанката снове пред огнището. Той е йероглифното писмо на човешкия живот, навяващо далеч по-съкровени и важни неща от къкренето на гърнето. Издигне ли се тая тънка струйка като знаме над гората, значи нейде долу е уседнал човешки живот — тъй е възникнал Рим, появили са се изкуствата, зародили са се империите, все едно дали в американските прерии или в азиатските степи.

Отново поемаш надолу, към брега на горското езеро, легнало в котловината между възвишенията, сякаш е техният изцеден сок и тоя на листата, които всяка година се свличат в него. Без да е видно отнякъде да се втича или оттича вода, езерото все пак има своя история, стаена в извивката на вълните му, в заоблените камъчета по бреговете му, в боровете, стигащи досами водите му. При цялата си уседналост то нивга не е бездействало, а като Абу Муса учи, че „седенето у дома е за богоизбраните, а излизането навън — за простосмъртните“. И все пак, изпарявайки се, езерото пътува надалеч. Лете то е течното око на земята, огледало в гръдта на природата. В него се пречистват греховете на леса. Вижте как гората образува амфитеатър наоколо му, а то се превръща в арена за жизнерадостта на природата. Всички дървета насочват пътника към бреговете му, всички пътеки извеждат до него, към него летят птиците и бягат четириногите, самата земя се вдлъбва къмто него. То е будоарът на природата, където тя оправя одеждите и косете си. Забележете безмълвната й пестеливост и спретнатост: как слънцето иде всяка сутрин, та с изпаренията, което предизвиква, да обере праха от повърхността на езерото и да открие свежото му лице; как всяка година, каквито и замърсявания да са се насъбрали в него, напролет то пак засиява с прозрачните си води. Лете приглушена музика се носи сякаш по повърхността му. Сега обаче мека снежна пелена го скрива от погледа освен там, където вятърът е оголил леда и увехнали листа се плъзгат насам-натам, мятани и преобръщани в краткото си пътешествие. Ето едно тъкмо довеяно връз един камък на брега — сухо буково листо, още поклащащо се, сякаш отново ще литне. Един опитен инженер навярно би могъл да очертае пътя му, откак е паднало от своя клон. Налице е всичко необходимо за такова изчисление: сегашното му положение, посоката на вятъра, нивото на езерото и още много и много. В спарушените му ръбове и жилки се съхранява стволът-родител.