Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Зиме природата е като кабинет на чудесата, пълен с изсъхнали видове в естествения им порядък и положение. Поляните и горите са същински хербарий. Листата и тревите изглеждат напълно изветрели от въздуха без притискане и лепене, птичите гнезда не висят на изкуствени клонки, а там, където са били направени. Вървиш със сухи нозе по вонливото блато и изучаваш свършеното от лятото: отбелязваш колко са израсли елшите, върбите и кленовете, през колко знойни слънца, плодотворни роси и валежи са минали. Как само са израсли клоните им през плодородното лято, а не след дълго тия спящи пъпки с нов тласък ще ги изтеглят напред и нагоре към небесата.

Навремени нагазваш в снежни поля, в чиито глъбини реката за дълго се губи, за да се появи отново отляво или отдясно, където най-малко очакваш; все тъй придържайки се о подснежния си път, със слаб, хъхрещо-гъргорещ звук, сякаш като мечките и мармотите е потънала в зимен сън, тя отново скрива своята бледа лятна диря, която си проследил, сред сняг и лед. Човек би помислил, че реките посред зима са празни и сухи или пък изцяло замръзнали, додето пролетта ги разтопи; ала техният обем всъщност дори не намалява, понеже мраз сковава едничка повърхността им. Хилядите потоци, които подхранват реките и езерата, неспирно бликат. Заледени са само отверстията на някои повърхностни извори, но пък от тях набъбват дълбоките водни хранилища. Водоизточниците на природата са под леда. Лете в ручеите не струи снежна вода, нито пък косачът утолява жаждата си единствено с нея. Реките прииждат напролет, когато снегът се топи, защото дейността на природата е била забавена с превръщането на водата в лед и сняг, чиито съставки не са достатъчно гладки и обли, та веднага да намерят къде да се отложат.

Върху леда в далечината, между еловата гора и накачулените със сняг хълми, подобен на финландец, стои, напъхал ръце в джобовете на палтото си, ловецът на щуки: изпълнен с мудни, снежни, рибешки мисли, самият риба без перки, отстоящ на няколко инча от себеподобните си, безмълвен и изправен, създаден като боровете на брега да го обвиват облаци и снегове. Из тия диви места людете са или неподвижно вписани в природата, или тежко и умислено запътени нанякъде, пожертвали оживлението и кипежа на градовете заради безсловесната трезвост на природата. Човекът тук не отнема от дивотата на природата повече от сойките или мускусните плъхове, а представлява част от нея, също като туземците от Нутка Саунд или северозападното крайбрежие, според както са описани от първите мореплаватели целите обвити в кожи, преди късчетата метал 3 3 Парите — Б.пр. да са ги предразположили към приказливост. Той принадлежи към природното човешко семейство, корените му са дълбоко в природата и по-яки от тия на градския жител. Иди при него, поздрави го с добра среща и ще разбереш, че той също е поклонник на незримото. Заслушай се с какво искрено благоговение и с какви вълнисти трептения в гласа говори за езерните щуки, които нивга не е виждал, за своя род — древния и съвършен род на щуките. Той все още е свързан с брега, сякаш с риболовна корда, макар да помни и времето, когато е ловял риба през езерния лед, а грахът е виел стебла в градината му.

Но ето че докато си се скитал, облаците отново са се скупчили и отделни снежинки са започнали да прехвърчат безреда. Падат все по-бързо и по-бързо, скривайки от погледа по-отдалечените предмети. Снегът засипва горите и полята, не оставя ни кътче забравено — край реката и езерото, по хълмовете и равнините. В тоя час на покой четириногите се спотайват из дъбравите, а птиците се гушат из клонаците. По-тихо е, отколкото в ясно време, бавно и беззвучно чезнат склоновете, сивите стени и огради, гладкият лед, сухите листа, незатрупани отпреди, скриват се дирите на хора и зверове. Колко малко усилие е нужно на природата, за да наложи своето право и да изличи човешките следи. Как красиво го е описал Омир: „Снежинките падат плътни и бързи през зимния ден. Ветровете утихват и снегът се сипе неспирно, покривайки планинските върхове, възвишенията, равнините, където расте лотосът, нивята, сипе се и връз заливите и бреговете на пенестото море, ала вълните тихичко го стапят.“ 4 4 Всички цитати от древни автори Торо превежда сам. (В текста тези цитати са дадени в кавички за разлика от останалите.) — Б.пр. Снегът изравнява всичко, за да го разгърне надълбоко в гръдта на природата, тъй както в протяжно лято растителност пълзи по корнизите на храмовете и куличките на замъците и тъй природата тържествува над изкуството.