Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Няма да допусна имената да бъдат разграничителен белег за мен, а ще продължа да виждам зад всяко от тях човешко стадо. Едно познато име не може да приближи човека до мен — може да е било дадено на варварин, който тайно пази дивашкото си прозвище, спечелено в гората. Във всеки от нас живее див варварин и навярно някъде сме записани под дивашко название. Виждам как моя ближен, носещ разпространено име като Уилям или Едуин, просто го съблича заедно с дрехата си. То не му принадлежи, когато спи или когато е обладан от гняв, страст или вдъхновение. В такива мигове сякаш чувам как някой негов близък произнася на невнятен, но инак мелодичен език изконното му дивашко име.

Навсякъде около нас е тая необятна, дива, виеща наша майка, Природата, прекрасна и любеща рожбите си като леопард; но ние твърде рано сме се отбили от гръдта й, за да ни кърми обществото, културата, която е преди всичко взаимодействие между човеци, вид несекващо възпроизводство, от което най-много да се получи чисто английско благородничество, цивилизация, обречена на бързодостижим предел.

В обществото, особено в най-добрите му единици, не е трудно да се установи известна преждевременна развитост. Когато би следвало да сме още подрастващи деца, ние вече сме малки големи хора. Дайте ми култура, която внася кал от ливадите, за да удебелява почвата — а не тая, която вярва само в изкуствени торове, подобрени оръдия на труда и завоевания на цивилизацията!

Много от учащите се окаяници с възпалени очи, за които съм чувал, биха израснали по-бързо и умствено, и физически, ако наместо да остават до късно през нощта, с чиста съвест поемаха дажбата сън на глупаците.

И светлината може да е в излишък. Французинът Ниепс открил актинизма, сиреч силата на слънчевите лъчи да предизвикват химически ефект; така гранитните скали, каменните образувания или металните статуи „са еднакво изложени на разрушителното влияние на слънчевата светлина и ако не бяха други, не по-малко прекрасни свойства на Природата, кончината им скоро би настъпила под нежните докосвания на най-неуловимото въздействие във Вселената“. Но той забелязал също тъй, че „телата, претърпяващи изменения на слънчевата светлина, притежават силата да възвръщат първоначалното си състояние през нощта, когато палещото въздействие отсъства“. Оттук следва, че „часовете на мрак са също тъй необходими за неорганичната природа, както нощта и сънят — за органичното царство“. Дори и луната не грее всяка нощ, та да отстъпи място на мрака.

Ако зависеше от мен, човекът не би бил култивиран във всяка своя частица, тъй както не би бил култивиран и всеки акър земя: би имало обработваеми площи, но огромната част би била покрита с поляни и гори, не само задоволяващи непосредствени нужди, но и чрез ежегодното разлагане на растителността подготвящи тор за далечното бъдеще.

Не буквите на Кадм, други букви трябва да учат децата. За това първично и мъгляво познание има хубав израз на испански — gramatica parda или котешка граматика, вид изначална мъдрост, засукана с майчиното мляко на същия оня леопард, за който вече споменах.

Чували сме за Обществото за разпространение на полезни знания. Приема се, че знанието е сила и тямподобни. А може би имаме същата нужда от Общество за разпространение на полезно невежество, сиреч на Красиво Знание, на знание, полезно в един по-висш смисъл — защото какво е прехваленото ни тъй наречено знание, ако не самоизмама, че знаем нещо, което всъщност ни ограбва от предимствата на действителното ни невежество? Това, което наричаме знание, обикновено е нашето невежество с положителен знак, докато невежество е нашето знание с отрицателен знак. След дълги години упорит труд и четене на вестници — защото какво са научните библиотеки, ако не рафтове с вестници? — човек поглъща безброй факти, складира ги в паметта си и когато през някоя пролет на своя живот се зашляе из Великите поля на мисълта, опива се от зелената трева съвсем като коня и оставя сбруята в обора. На Обществото за разпространение на полезни знания бих казал така: „Опийте се от зелената трева! Достатъчно сте яли сено.“ Дошла е пролет със зелената си родитба. Кравите са плъпнали по пасбищата още преди края на май. Чувал съм обаче за един противящ се на природата фермер, който държал кравата си в обора и през цялата година я хранел със сено — често Обществото за разпространение на полезни знания тъй са отнася към своя добитък.

Невежеството на един човек понякога е не само полезно, но и красиво, докато тъй наречените му знания най-често са напълно безполезни, освен дето са и грозни. С какъв човек е по-добре да се общува: с тоя ли, който не знае нищо по даден предмет и — което е небивала рядкост — знае, че нищо не знае, или пък с оня, който наистина знае нещо по въпроса, но смята, че знае всичко?